Близки и приятели се сбогуваха с писателя Калин Терзийски

Днес, 24 януари 2026 г., България се сбогува с един от най-ярките и противоречиви съвременни писатели – Калин Терзийски. Поклонението се състоя в ритуалната зала на Централните софийски гробища от 13:30 ч., събирайки множество близки, приятели, колеги и почитатели.

Сред присъстващите бяха известни личности като Деян Енев, Михаил Вешим, Любен Дилов и Ники Кънчев. Смъртта на Терзийски настъпи внезапно на 22 януари вечерта, само два месеца преди да навърши 56 години, като новината бе съобщена от брат му Светослав във Facebook.

Журналистът Ники Кънчев сподели своите мисли за писателя:

Калин Терзийски най-вече ще го свързвам с неспокойния му дух и книгите му, а през последните години и с картините му. Това е преди всичко човек на словото. Човек, който виждаше историите, усещаше ги, минаваха през него. В голяма част от своите произведения той не се срамуваше да покаже, че е себе си и да търси истината.

Министерството на културата също изрази съболезнования, описвайки го като „Огромно талантлив, горд, непреклонен, буен, разрушаващ себе си“ и пожелвайки светъл път на душата му.

Калин Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в София. По професия е лекар психиатър, завършил Медицинския университет. Работил е в психиатричната болница в Курило, днес част от болница „Св. Иван Рилски“ в Нови Искър, преди да се отдаде изцяло на писането. От 1996 до 2010 г. е сценарист на популярни предавания като „Квартал“, „Лица“, „Каналето“ и „Пълна лудница“.

През март 2010 г. става учредител на Сдружението на българските телевизионни сценаристи (СБТС) и на Асоциацията на писателите в България. През 2011 г. Терзийски става първият българин, удостоен с Наградата за литература на Европейския съюз за сборника си с разкази „Има ли кой да ви обича“. Година по-рано издава автобиографичния роман „Алкохол“ в съавторство с Деяна Драгоева, базиран на лични преживявания и опита му като психиатър в терапията на алкохолизъм.

Терзийски никога не е криел борбата си с алкохолизма. В свой пост от януари 2019 г., по повод смъртта на актьора Иван Ласкин, той пише:

Ще кажа като алкохолик – алкохолизмът не е бич за другите, за тия около пиещия или ако е и за тях, то за тях е несравнимо малък. Защото за пиещите тяхното пиене е повече от чудовищно наказание. Едва ли има нещо на света толкова коварно, ужасно и мъчително като това – да пиеш и да не можеш да спреш. Защо? Защо не можеш да спреш? Защото си станал – по един болезнен и уж ненормален начин – именно нормален човек. Оголен, като нерв, гол и одран… и осъзнат – осъзнаващ колко всъщност ужасен, кошмарен и безсмислен е животът. И си отказал да го живееш без упойка.

Преди години, през януари 2023 г., писателят се пошегува със собствената си смърт във Facebook, публикувайки „Калин Терзийски умря днес, бог да прости грешната му душа“, последвано от „опровержение“ и коментар „Нетленен е той“. Здравка Евтимова написа прощални думи: „Огромно талантлив… Чети на Господ и на другите горе прекрасните си творби! Книгите ти няма да умрат!“ Журналистът Иво Христов го определи като „Писател с публика, самобитен художник… Калин никога не взема, само дава. Достоен човек. Ще липсва.“

През март 2020 г., по време на пандемията от коронавирус, Калин Терзийски стана доброволец към Столична община, помагайки с доставки на възрастни хора и предлагайки психиатрична подкрепа. „Човек, който е бил в миналото лекар, няма как да стои безучастен, поне трябва да покаже готовност във всеки един момент да помогне с каквото може. Това и направих“, споделя той тогава.

Последният му пост във Facebook, микроразказът „РОДИНА“ от 14 януари 2026 г., засяга темата за болестта и смъртта. Последната му споделена картина е от 26 декември 2025 г., придружена от послание за Рождество и надежда:

честито рождество!мина още една година от откачената въртележка, която наричаме свой живот. тъкмо накрая се роди за пореден път и христос. не знам дали ще му хареса това, което види с новите си, детински очи. може би, струва ми се, като всеки мъдър млад човек, ще махне с ръка и ще си каже: е, все пак има доста какво да се подобрява, така че – надежда има. надежда няма само когато няма какво да подобриш…въобще – животът тече и в това няма нищо лошо. не всеки ден – всяка минута носи надежда, надеждата, че в следващата ще се случи отново чудо. както винаги.така че – честито рождество мили приятели и бъдете щастливи от живота си.

Брат му Светослав Терзийски сподели тъжната новина с думите: „Една измъчена, но велика душа напусна мизерния ни свят. Тук беше тясно за него, дано небето го побере.“

През 1997 г. Терзийски получава присъда за дребно хулиганство, след като запалва огън пред Народното събрание в знак на политически протест. Животът му е бил изпълнен със силни емоции, творчество и безкомпромисно търсене на истината.