Бившият собственик на БТК иска обратно 125 млн. евро от държавата, претендира и 91 млн. лв. лихви

Бившият собственик на БТК, „B2 Инвестмънт С.а.р.л.“, съди България за връщане на принудително събрани 125 млн. евро от синдиците на КТБ, като претендира и близо 92 млн. лв. лихви. Дружеството твърди, че е ощетено от бездействието на Народното събрание след като Конституционният съд отмени текста, позволил събирането на сумата. Министерството на финансите отхвърля иска, но делото е блокирано от спор за съдебната такса, която беше намалена от 13.4 млн. лв. на 20 000 лв.

Бившият собственик на БТК иска обратно 125 млн. евро от държавата, претендира и 91 млн. лв. лихви

Цветан Василев СНИМКА: Архив

Време за четене: 3 мин. 16 октомври 2025

„B2 Инвестмънт С.а.р.л.“, която беше индиректен собственик на капитала на БТК, съди България за 125 млн. евро. Тази сума е била събрана принудително от синдиците на фалиралата КТБ. Към основната претенция дружеството добавя и искане за лихви за забава, които възлизат на 91 797 834 лв. Общият материален интерес по делото достига 336.3 млн. лв., създавайки риск от значителни прецеденти, твърди „Сега“.

История на принудителното събиране

През 2016 г. синдиците на КТБ предявяват иск срещу „B2 Инвестмънт С.а.р.л.“. Искът се основава на нов член от Закона за банковата несъстоятелност. Този текст е приет специално след фалита на КТБ и дава право на синдиците да търсят отговорност от трети страни, получили имущество с произход от банката.

Софийският градски съд (СГС) приема през 2018 г., че 125 млн. евро от КТБ са използвани косвено от Цветан Василев за придобиване на дял в БТК. На базата на новата разпоредба съдът осъжда „B2 Инвестмънт С.а.р.л.“ да изплати сумата. Решението влиза окончателно в сила през 2019 г. Цялата сума е събрана през май 2020 г., след като британски съд издава заповед за изпълнение.

Противоконституционност и бездействие на НС

Година след събирането на сумата, през май 2021 г., Конституционният съд (КС) отменя като противоконституционен текста от Закона за банковата несъстоятелност, който е позволил търсенето на отговорност от трети лица. КС определя нормата като извънредно законодателство.

Сега „B2 Инвестмънт С.а.р.л.“ твърди, че е ощетена от бездействието на Народното събрание (НС). Според фирмата противоконституционният текст е бил невалиден от самото начало на приемането си. След отмяната му, НС е било длъжно да уреди последиците, включително по случаи с влезли в сила решения. Краен срок за уреждане на последиците е бил 6 май 2022 г., твърди дружеството. Неизпълнението на това задължение е довело до противоправно бездействие от страна на държавата, което е увредило фирмата.

Отказ от Министерството на финансите

Министерството на финансите (МФ) категорично отхвърля аргументите на ищеца. От министерството изтъкват, че обявяването на противоконституционност на конкретните текстове не опорочава валидността на вече влезлите в сила съдебни решения. Според МФ, няма основания за отмяна на съдебните решения.

Битката за съдебната такса

Разглеждането на делото по същество е забавено поради спор за дължимата съдебна такса. По общата формула за такъв материален интерес (336.3 млн. лв.), таксата е била изчислена на 13 451 063.38 лв. „B2 Инвестмънт С.а.р.л.“ настоява таксата да бъде отменена, позовавайки се на невъзможност да си я позволи, което ограничавало правото ѝ на справедлив процес. В началото на юли тази година, това искане е уважено и таксата е намалена до 20 000 лв.

МФ оспорва това определение, твърдейки, че финансовата невъзможност на фирмата не е доказана. Като доказателство за финансово състояние е представен само финансов отчет от 2016 г., който не доказва с какво дружеството разполага девет години по-късно. От МФ не приемат за убедителен и фактът, че собственикът на „B2 Инвестмънт С.а.р.л.“, а именно „ВТелеком Инвестмънт Ес Си Ей“, е влязъл в процедура по несъстоятелност през април 2025 г., месеци преди завеждането на иска.

Министерството подчертава, че в структурата на „B2 Инвестмънт С.а.р.л.“ са участвали и миноритарни акционери. Има данни за фирми като „Мерил Линч“ и „Алфа банк“, инвестирали 23.4% от средствата за придобиване на БТК. Според МФ тези крупни компании не биха срещнали затруднения да осигурят необходимите средства за таксата.

„Няма пречка действителните собственици, които развиват търговска дейност, да платят таксата. Противното е заобикаляне на закона“

— МФ

От МФ смятат, че намалената такса от 20 000 лв. е непропорционална. Обичайната такса в такъв размер би била за иск с материален интерес от 500 000 лв. Освен това, минималният адвокатски хонорар по делото е 2 132 310 лв., което многократно надхвърля намалената съдебна такса. Окончателното произнасяне по размера на таксата предстои.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *