Белгия спешно инвестира 50 млн. евро срещу дрон шпионаж, признава липса на защита
Белгия отпуска спешно 50 милиона евро за борба с дронове след зачестили инциденти над военни обекти и летища. Министърът на отбраната Тео Франкен определи случаите като шпионаж в интерес на чужда държава, като намекна за Русия. Експертите предупреждават, че страната няма достатъчно средства за защита на ключовите си бази, включително тази, където се съхранява американско ядрено оръжие.
                Дронове
Белгия обяви спешна инвестиция в размер на 50 милиона евро, предназначена за осигуряване на средства за противодействие на дронове. Това решение идва след зачестили случаи на навлизане на безпилотни летателни апарати над ключови военни обекти и граждански летища в страната, съобщиха местни медии.
Министърът на отбраната Тео Франкен коментира, че тези инциденти са доказателство за организирани действия. Според него дроновете са управлявани от професионални пилоти в интерес на чужда държава, като министърът посочи „Русия“ като възможен извършител. Франкен уточни, че не разполага с преки доказателства, но всички индикации сочат към тази хипотеза.
„Става дума за шпионаж“
— Тео Франкен, Министър на отбраната
В рамките на две седмици Франкен ще представи детайлен проект за нова програма за противодействие. Тя ще включва мащабно разгръщане на системи за ранно откриване и компактни средства за борба с дроновете.
Ключови зони под прицел
Случаите на нарушаване на въздушното пространство зачестяват. През октомври над военната база Елзенборн в Белгия бяха забелязани около 15 неизвестни дрона, които след това продължиха полета си и навлязоха в германското въздушно пространство. Журналистът Гаетан Поуис, специалист по отбрана, оценява, че зоната с най-често забелязвани дронове е критично важна за НАТО. Военната база Елзенборн е ключова, тъй като там се съхранява атомно оръжие на САЩ. При необходимост с него могат да бъдат въоръжени белгийските изтребители.
Белгия признава, че към момента няма достатъчно средства и оборудване за пълна защита на военните си обекти от безпилотни апарати, което налага спешно ускоряване на мерките.
Трудност при противодействието
Белгийският експерт по отбраната Роже Хузен обясни, че за ефективното засичане и неутрализиране на дронове е необходимо допълнително оборудване. То едва сега започва да се осигурява за големите летища и някои военни бази. Според Хузен безопасното сваляне на дронове, особено над гъсто населена държава като Белгия, е практически невъзможно. Това налага използването на специализирано оборудване и обучение на персонала.
Хузен изрази и опасения за бъдещи заплахи, като очаква скоро в Европа да бъдат изпратени дронове камикадзе за удари по възлова инфраструктура. Според неговото мнение, най-застрашени в това отношение са балтийските и скандинавските държави.
Колективна европейска защита
Заплахата от дронове стимулира колективни действия. НАТО планира интеграция на дронове в системите си за противовъздушна отбрана (ПВО) до средата на 2026 г. Това е част от операция „Източен часовой“, насочена срещу заплахите от дронове по източния фланг на алианса. Освен това Европейският съюз и НАТО разработват мащабния проект „Европейска инициатива за защита от дронове“. Бюджетът му е около 1 милиард евро и се очаква да бъде готов до края на 2027 г., за да осигури колективна защита на европейската територия от хибридни заплахи.
