Белене – жив мемориал за Европа: Посланици почетоха жертвите и търсят уроци от миналото

Белене – жив мемориал за Европа: Посланици почетоха жертвите и търсят уроци от миналото

За пета поредна година фондация „Софийска платформа“, посветена на осмислянето на комунистическото минало, организира посещение на посланици и представители на дипломатическия корпус в бившия концлагер в Белене. Целта е не само да се почете паметта на жертвите, но и да се извлекат важни уроци за настоящето на Европа.

Надписите на арката, служеща за вход и изход на така наречения „Обект 2“ на концлагера Белене, ясно свидетелстват за ужасите, които са били ежедневие в продължение на десетилетия. Между 15 и 20 хиляди души са били затворени тук през годините – от царски офицери и индустриалци до селяни, отказващи колективизацията, кметове, свещеници и интелектуалци. Лагерът е бил многократно закриван и отново отварян, като последното му възстановяване е през 80-те години по време на Възродителния процес, когато в него са докарани около 500 български турци. Затворниците са вървели пеша 19 км от гарата до лагера, а мнозина от тях, живеещи първоначално в землянки, сами са построили бараките, както и 25 км пътища и 40 км диги през остров Персин – всичко това на ръка, с дневна дажба от 360 грама хляб и две супи. Една-единствена цел е била преследвана – да бъдат пречупени.

Кирсти Понянкука, посланик на Финландия, подчертава: „Тук има много спомени и много важна история, която трябва да бъде разказвана и преразказвана. Днес тук мислим не само за случилото се в Белене, но и за всички места и събития, които е важно да се помнят.“ Луиза Славкова, изпълнителен директор на „Софийска платформа“, отбелязва, че достъпът до лагера остава сложен заради близостта на действащ затвор, но дипломатите са почетоха жертвите и са разгледали трите експозиции, създадени благодарение на усилията на гражданското общество.

В отговор на въпрос как уроците от Белене могат да помогнат за справяне с настоящите предизвикателства, посланик Понянкука споделя: „Финландия също е била под руско управление преди независимостта си през 1917 г., макар и с по-различен исторически опит. Но научихме много от нашите съседи – балтийските държави, където комунизмът е причинил тежки последици. Замислям се какво е означавало случилото се тук за онези хора и каква е била цената на загубата на толкова много образовани хора за нацията – физическа и духовна – и какво означава тази загуба днес.“ Тя допълва, че все още търси отговор на този въпрос и че е изключително важно да се разсъждава върху смисъла на историята, не просто да се знаят фактите, а да се учим от тях и да ги осмисляме през нашата необходимост да живеем в либерална демокрация.

Посланикът на Финландия изразява силна надежда мястото да се поддържа като „жив мемориал“. Тя споделя: „Искрено се надявам хората, които поддържат това място, да могат да осъществят амбицията си – то да се превърне в един жив мемориал, в който посетителите да слушат и виждат личните истории. Защото именно те придават човешко измерение на произвола и на по-дълбоките причини, заради които са съществували тези лагери – не само като наказание за конкретни хора, а и като извор на страх за целия народ. Страх, който е бил поддържан, за да бъдат държани хората под контрол.“

Бъдещето на Белене като място за памет изглежда обещаващо. На 31 май 2025 г. е планирано ежегодното поклонение в памет на жертвите на концлагера Белене, което се провежда на Втори обект на остров Персин. Католическият свещеник Паоло Кортези активно води инициативи за превръщането на Белене в европейски мемориал за памет и поклонение, подобно на Аушвиц и Яд Вашем. Кортези подчертава потенциала на остров Персин и важността на запаметяване на историята с цел възпитание на младите и осмисляне на миналото, вярвайки, че забравата не е решение. Той вярва, че мястото притежава силата да помогне на младите да помнят и да извличат ценности от историята. Тези усилия имат за цел да гарантират, че уроците на Белене ще продължат да се чуват и помнят от поколенията.