Бързи кредити за ремонт и сметки: Проучване разкрива нагласите на българите
Изследване на „Тренд“ показва, че бързите кредити не водят до масова задлъжнялост. Научете кои са основните нужди на потребителите и какви нови законови тавани на лихвите се предвиждат.
Бързи кредити често се вземат за покупка на уреди вкъщи. СНИМКИ: PIXABAY 44% от клиентите казват, че са прочели целия договор за кредит, преди да го подпишат, а още толкова признават, че са прегледали само най-важните клаузи.
Бързите кредити са неразделна част от финансовия живот на българите. Данните показват, че около една четвърт от населението използва тези услуги. Широко разпространеният мит за масовото попадане в дългова спирала обаче не се потвърждава. Само един от четирима потребители е взимал нов заем, за да погаси стар. Това разкрива национално изследване на изследователски център „Тренд“. Проучването е направено по поръчка на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК).
Потребителите са сравнително равномерно разпределени по пол. Около 26% от мъжете и 23% от жените са използвали подобни услуги. Най-често това са хора на възраст между 30 и 60 години. Повечето от тях притежават средно образование. Те живеят както в големите областни градове, така и в малките села. Заемите обикновено се взимат за кратък период. Най-често срокът е между три и шест месеца. По-рядко клиентите избират период до една година. Небанковото кредитиране вече е нормална част от финансовото поведение на домакинствата. Парите служат за различни цели, което опровергава много предразсъдъци.
Бързите кредити в България обикновено са с малък размер. Над три четвърти от заемите са на стойност между 500 и 2000 лева. Едва 3% от всички потребители теглят суми над 5000 лева. Основната причина за заема е ремонт на жилището. Следват покупката на нова техника и покриването на текущи битови сметки. Около 20% от хората използват средствата за медицински и здравни услуги. Младите потребители често теглят пари за почивки и пътувания. По-възрастните се фокусират върху ежедневните нужди и храна. За 84% от клиентите тези кредити не са постоянна практика. Повечето са ползвали услугата до три пъти в живота си. Около 37% са теглили само един заем.
Финансовата дисциплина сред потребителите е сравнително добра. 48% от тях погасяват задълженията си навреме и без затруднения. Други 39% понякога закъсняват с вноските, но в крайна сметка ги изплащат. Сериозни трудности с редовното погасяване изпитват само 11% от анкетираните. Въпреки малките суми, вноските влияят на семейния бюджет. 57% от хората ограничават други свои разходи, за да плащат кредита. Една пета от анкетираните не усещат финансова тежест. Това са предимно млади хора, които купуват нови преживявания. Тревожен факт е ниската информираност на част от клиентите. Около 63% от хората не проверяват дали кредитната компания има лиценз от БНБ. Близо 11% подписват договори, без изобщо да ги четат. Това ги прави уязвими към евентуални неблагоприятни условия.
Правителството в оставка подготви нов закон за регулиране на потребителските кредити. Документът предвижда сериозно намаляване на тавана на оскъпяването. В момента формулата позволява то да достига до 67% на година. Новите текстове предлагат таван от пет пъти законовата лихва за просрочия. С влизането в еврозоната през 2026 г. това би означавало около 50,75%. Новият закон предвижда таван на оскъпяването от 20% за едномесечни заеми. За кредити със срок от три месеца прагът ще бъде точно 30%. В контекста на тези промени е важно да се знае дали ще се въведе таван на оскъпяването на бързите кредити. Рекламите също ще бъдат подложени на строга регулация. Те не трябва да обещават подобряване на жизнения стандарт чрез заем. Всяка реклама задължително ще съдържа предупреждение за разходите по заемането на пари.
Новият законопроект забранява и продажбата на непоискани заеми. Това включва изпращането на предварително одобрени кредитни карти. Фирмите няма да могат едностранно да повишават кредитните лимити. Въвежда се и забрана за задължителни застраховки в пакет с кредита. Допуска се предлагане на допълнителни услуги, но те трябва да са отделни. Потребителите не трябва да бъдат притискани чрез предварително отметнати полета в договорите. Липсата на изрично съгласие вече няма да се счита за приемане на условия. Тези мерки целят по-висока защита на потребителите в небанковия сектор.
Статистиката на БНБ за януари 2026 г. показва бърз ръст в банковото кредитиране. Общият размер на заемите за домакинствата достига 28,948 млрд. евро. Това представлява ръст от 20,7% на годишна база. Основният двигател на този процес са жилищните кредити. Те нарастват с близо 240 млн. евро само за един месец. Потребителските заеми в банките също растат, но с по-умерен темп. Спестяванията на българите обаче остават внушителни и продължават да се увеличават. Депозитите на домакинствата достигат рекордните 55,460 млрд. евро в началото на 2026 г. Банковите спестявания на българите са почти двойно по-големи от техните задължения. Тези данни допълват картината на финансовата система, в която милиарди левове влизат в банките след въвеждането на еврото. Финансовата позиция на домакинствата остава стабилна въпреки ускореното кредитиране. Спестяванията продължават да играят ключова роля в баланса на семейните финанси. Депозитите вече се равняват на 47,7% от брутния вътрешен продукт на страната.
