Балканите през 2025: Година на протести, трусове и политически обрати

2025 година се оказва преломна за Балканите, белязана от вълна от протести и гражданско недоволство. Младите хора излизат на улицата, за да изразят нетърпимостта си към корупцията, беззаконието и лошото управление. Те търсят промяна, отстоявайки мечтите си за по-добър живот.

Сърбия: Студентските протести ескалират

В Сърбия недоволството започва след трагедията с рухналата козирка на жп гарата в Нови Сад в края на 2024 г., отнела живота на 16 души. Това предизвиква мащабни студентски протести, обхващащи над 85 факултета от Нови Сад до Белград и Ниш.

Мая, протестираща: „Тъжно е, защото корупцията убива. Едно 6-годишно дете никога няма да има 7-а свещичка на тортата си.“

Протестите, водени от младежко движение, се превръщат в най-голямата демонстрация в Сърбия от десетилетия. Сръбските протести продължават с ненасилствени блокади и маршове. Президентът Александър Вучич признава, че това е гняв, какъвто не е виждал. Той обещава диалог, но вместо това многократно заплашва с „решителен отговор“. Основното искане за предсрочни избори не е изпълнено.

Кристина, протестираща: „Сърбия не принадлежи на Вучич. Сърбия принадлежи на нас.“

В отговор на студентските протести, в Сърбия се проведоха и масови про-Вучич демонстрации с близо 70 хиляди участници в 75 града. Вицепремиерът Ивица Дачич подчертава, че тези маршове са с 33 хиляди участници в 49 града и обвинява опозицията в блокиране на инфраструктура. Президентът Вучич твърди, че спецслужби на няколко страни финансират протестите с 4 милиарда долара, на фона на ръст на престъпността в големите градове.

Турция: „Турската пролет“ на поколение Z

В Турция милиони се надигат в подкрепа на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, най-големия противник на президента Ердоган. През март Имамоглу е арестуван по обвинения в подкуп, рекет и връзки с терористична организация. Прокуратурата иска общо 2352 години затвор, а над 100 души от обкръжението му също са арестувани. Тези събития предизвикват най-масовите протести в Турция от години, наречени „недоволството на поколение Z“.

„Имаме право да гласуваме, да избираме кой ще ни управлява, но те ни отнеха това право.“

Имамоглу вече е бивш кмет, но остава единствен кандидат-президент на опозицията. Президентският вот е предвиден за 2028 година, но Имамоглу може да участва само ако дотогава няма ефективна присъда. Ердоган обвинява опозицията в причиняване на зло на страната, но „турската пролет“ може да има своята кулминация.

Румъния: Урок по избирателна активност

Румъния влиза в световните учебници по история с пример за дигитална манипулация и граждански отговор. След президентската кампания през 2024 г., проруският популист Калин Джорджеску, активен с дезинформация в TikTok, печели първи тур. Резултатът взривява обществото.

Дениз Константин, артист: „Той беше 9-ият най-гледан човек в ТикТок в света. Това е невъзможно с нулев бюджет. Ръката на Русия беше очевидна. Но хората от улицата успяха да предотвратят опасността.“

Последва анулиране на изборите, насрочване на нови и победа за Никушор Дан. Той става президент на Румъния на 18 май 2025 г., а обществото дава урок за силата на гласоподавателите в демократичните общества.

Никушор Дан, президент на Румъния (18 май 2025 г.): „Бяхме на кръстопът между Запада и антизапада. В обществото цареше страх. Но неслучайно това са най-важните избори за последните 35 години.“

България: Бюджетна криза и протести

В България, протести срещу бюджета за 2026 г. принудиха правителството да го оттегли. Демонстранти блокираха парламента, което доведе до сблъсъци с полицията. Бойко Борисов (ГЕРБ) предупреди, че ако бюджетът не е готов до края на декември, страната ще работи по бюджета от 2025 г. Атанас Атанасов (ПП-ДБ) призова партиите да преразгледат спорните точки.

Босна и Херцеговина: Напрежение около Додик

Напрежение ескалира и в Босна и Херцеговина около лидера на Република Сръбска Милорад Додик. Той организира референдум за доверие и бойкотира избори, което засилва политическата нестабилност в региона.