Балканите през 2025 г.: Година на протести, трусове и политически обрати

Изминалата 2025 година на Балканите беше белязана от вълна от протести и значими политически събития. Гражданското недоволство обхвана няколко държави, като основните причини бяха корупция, икономически проблеми и правителствени реформи. Освен политическите турбуленции, регионът преживя и природни катаклизми, и трагични инциденти.

В Сърбия, през цялата година не стихнаха оглавявани от студенти антиправителствени митинги. Те избухнаха спонтанно след трагедията в Нови Сад на 1 ноември 2024 г., когато се срути бетонна козирка на ремонтирана жп гара, причинявайки смъртта на 16 души.

Турция стана сцена на най-големите демонстрации от десетилетие. Причина за тях стана арестът на опозиционни фигури, включително кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, който е политически съперник на президента Реджеп Тайип Ердоган.

В Гърция корупционен скандал доведе до забавяне на субсидии за фермерите. Това провокира масови протести на земеделци в цялата страна и блокиране на ключови пътища и гранични пунктове в края на годината.

В Румъния също имаше протести, катализирани от правителствените реформи за овладяване на прекомерния бюджетен дефицит. Гражданите в Хърватия зададоха тон в началото на годината с бойкот на магазини заради високите цени, чийто пример бе последван и в други балкански страни.

България също не остана встрани от вълната на недоволство. На 11 декември 2025 г. премиерът Росен Желязков обяви оставката на правителството. Това се случи на фона на масови антиправителствени протести в София и над 20 други града, с участието на 120-150 хиляди души. Основното им искане беше свързано с бюджета за 2026 г., който предвиждаше повишения на осигуровки и данъци. Въпреки че правителството оттегли проекта за бюджет, демонстрациите продължиха, фокусирайки се върху корупцията и искането за оставка. Протестите бяха белязани от активно участие на Gen Z, студенти и диаспора, а президентът Румен Радев ги подкрепи, наричайки ги „вотум на недоверие“.

Природни бедствия и трагедии също белязаха годината. Гърция преживя „земетръсна буря“ през февруари около Санторини и Аморгос. Хиляди трусове с магнитуд до пета степен по Рихтер доведоха до извънредно положение на четири острова. В Северна Македония, смъртоносен пожар в дискотека през март отне живота на 63-ма младежи, а делото по случая започна през ноември. За повече информация относно политическите процеси в региона, можете да прочетете тук.

Политическите събития включват преизбирането на Зоран Миланович за президент на Хърватия на 12 януари. На 10 февруари кметът на Тирана Ерион Велиай беше арестуван по обвинения в корупция. Словения узакони асистираното самоубийство през юли, но през ноември законът беше спрян след втори референдум, на който словенците се произнесоха против. Милорад Додик, президент на Република Сръбска, беше осъден на една година затвор и отстранен от политическия живот през август. В Северно Косово, кметове етнически сърби встъпиха в длъжност през декември, повече от две години след политическа криза.

Годината завърши с историческо посещение на папа Лъв XIV в Турция на 27 ноември – първото му задгранично посещение като глава на Римокатолическата църква.