Балканите отказват да бъдат място за заточение на нежелани мигранти от Западна Европа

Балканският полуостров не представлява територия за заточение на нежелани мигранти. Това важи както за пристигащите от Великобритания, така и за тези от цяла Европа. Западна Европа сама създаде този драматичен проблем. Тя допусна висока концентрация на културно и религиозно враждебно население. Сега западните държави трябва сами да решават възникналата криза. Този ключов проблем увеличава подкрепата за националпопулистките партии. Процесът се наблюдава ясно от Берлин до Лондон.

Либерализацията на обществените отношения след 60-те години промени из основи ценностите. Масовият преход към култура на потребителски хедонизъм доведе до демографска криза. Това предизвика и сериозен недостиг на трудовия пазар в развитите страни. Типичната западноевропейска държава приема значителен брой мигранти годишно. Те съставляват около 1 – 1.5 на сто от общото население. Повечето новодошли пристигат от Западна Азия и Африка. Липсват обаче реални възможности за тяхната културна интеграция. Мултикултурализмът се превърна в параван за сериозни социални и религиозни конфликти в големите европейски градове.

Новодошлите се придържат към собствената си религия и култура в продължение на поколения. Мултикултурализмът беше лансиран като идеология на „многообразието“. Днес по улиците на Лондон, Манчестър и Париж виждаме масови демонстрации. Едните са на ислямисти, изгубили чувство за мяра. Другите са на европейци, искащи строги мерки против миграцията. Източна Европа запази своя инстинкт за самосъхранение. Повечето страни тук бяха управлявани от чужди империи в продължение на столетия. Източноевропейците ценят своите национални държави и суверенитет. Тези процеси напомнят за уроците от османското минало на България и нуждата от идентичност.

Източноевропейците са подозрителни към мултикултурните ексцеси на западните левичари. Тези политики отвориха обществата за масиран ислямски екстремизъм. Днес управляващите в Уайтхол и Западна Европа търсят места за „релокализация“ на мигранти. Те избягват думата „изхвърляне“, но смисълът остава същият. Балканите не са решение за техните исторически грешки. Ние не сме наследници на техните колониални авантюри. Източноевропейските нации отказват да се превърнат в буферна зона за мигранти, приети от Запада поради идеологическа слепота.

В България някои процеси се случват по „втория начин“. Български институции приеха решения за внасяне на пакистанци по трудови договори. Не е ясно под чий натиск се случи това. Липсват гаранции, че тези хора ще си тръгнат след изтичане на договорите. В София нарастват общностите от Средния изток. Появяват се цели квартали с нови претенции. Политическите партии мълчат по тези теми по време на кампания. Те избягват въпросите за корупцията и имиграцията. Това може да доведе до края на договора между поколенията в нашите общества.

Търпи, европейски глупчо – бъдещето ти е сияйно!

Данните на международните организации са силно тревожни. ООН прогнозира, че броят на мигрантите през Балканите ще достигне 3000 души на ден. В същото време регионът губи масово младото си население. Албания е загубила 37% от жителите си за 30 години. Босна отчита спад от 24% за същия период. Корупцията и липсата на перспективи гонят младите хора на запад. Това създава огромен демографски вакуум.

В Русия се наблюдава различна тенденция от началото на 2026 година. Там броят на мигрантите намалява с 10% до 5,7 милиона души. Въпреки това престъпленията сред нелегалните мигранти са скочили с 16% през 2025 година. Статистиката показва, че престъпността сред мигрантите в Русия е достигнала над 41 000 случая годишно. Гърция пък залага на законова легализация. Тя предлага гражданство на легални мигранти след пет години престой. Балканите обаче не желаят да стават място за заточение. Ние сме страдали достатъчно от тоталитарни режими и насилие.