Балканите между етническата омраза и призивите за мир: Кога ще спре цикълът на насилие?

Балканите продължават да бъдат регион, белязан от дълбоки етнически разделения и напрежение. Сърби срещу хървати, македонци срещу албанци, българи срещу македонци – тези конфликти изглеждат вечно вкоренени в общественото съзнание, а социалните мрежи служат като катализатор за разпалването им. Но какви са реалните причини и има ли път към траен мир?

Неотдавнашен инцидент в Битоля, Северна Македония, хвърля светлина върху тези проблеми. На 31 август 2025 г. 32-годишен шведски турист е бил нападнат от група млади мъже. Причината? Мъжът носел тениска с изображение на двуглав орел, какъвто присъства на националното знаме на Албания. Нападателите принудили шведа да свали тениската, която очевидно е била възприета като обида или заплаха. Този инцидент е показателен за дълбоките етнически чувствителности в региона, особено като се има предвид, че Битоля, въпреки че е предимно населена със славянски македонци, има и значителна албанска малцинствена общност. За албанците Битоля е исторически важен град – през 1908 г. тук е взето решение за използване на латиницата, поради което градът е известен като ‘Qyteti i Alfabetit’ – ‘града на азбуката’.

Антиалбански прояви на омраза се наблюдават и в Куманово, вторият по големина град в Северна Македония. На 3 август, по време на баскетболен мач между Румъния и Северна Македония, са били издигнати антиалбански лозунги и скандирания. Тези инциденти подчертават постоянната уязвимост на етническите отношения и необходимостта от активно справяне с езика на омразата.

Напрежението на Балканите не е изолирано явление, а част от по-широк проблем с международни измерения. Според проведени проучвания, проблемът с етническата омраза на Балканите остава сериозен. През 2025 г., например, Специалната прокуратура на Косово е повдигнала обвинения срещу 21 души за етническо прогонване на над 800 000 албанци, с искане за издаване на международни арести срещу заподозрените. Това представлява продължителна и мащабна кампания на насилие и дискриминация, която е имала опустошителни последици за региона.

Международната общност също изразява сериозна загриженост. Европейският парламент и Европейската комисия остро осъждат дискриминацията и омразните изказвания срещу малцинствата в Босна и Херцеговина, призовавайки за ефективни мерки срещу езика на омразата и насилието. Тези институции оказват сериозен натиск за подобряване на институционалните механизми за защита на малцинствата и борба с етническата омраза в целия регион. Необходимостта от реформи и решаване на тези конфликти е от ключово значение за стабилността и бъдещето на Балканите.

Въпреки че инциденти като нападението над шведския турист и антиалбанските лозунги са тревожни, те също така подчертават спешната нужда от диалог, образование и активно противопоставяне на езика на омразата. Само чрез съвместни усилия – както на местно, така и на международно ниво – Балканите могат да се надяват да излязат от затворения кръг на етническата омраза и да поемат по пътя към устойчив мир и разбирателство.