Българското здравеопазване пред колапс: Болници се топят, лекари изчезват
Нов анализ предупреждава за най-тежката криза в българското здравеопазване. До 2040 г. страната може да загуби хиляди лекари и сестри, а десетки болници са застрашени от закриване. Увеличението на здравната вноска се предлага като решение за стабилизиране на системата.
freepik
Българската здравна система е изправена пред най-тежката криза от десетилетия. Нов икономически анализ, озаглавен „Цената на бездействието“, предупреждава за катастрофални последици. Той е изготвен от Health Metrics и представен от здравния икономист Аркади Шарков.
Според доклада, ако финансирането остане непроменено, до 2040 г. страната може да загуби стотици лекари и хиляди медицински сестри. Десетки болници също са застрашени от закриване.
Остра липса на специалисти и затваряне на отделения
Дори днес България страда от сериозен недостиг на медицински кадри. Много болници оцеляват благодарение на малък брой лекари, често в пенсионна възраст. Те поемат множество дежурства. Ниското заплащане и огромното натоварване тласкат младите специалисти към емиграция.
Прогнозата е мрачна. Очаква се до 3100 лекари и близо 6000 сестри по-малко. Без тях ключови отделения няма да функционират. Организирането на спешна помощ ще стане предизвикателство в някои региони. Работещите болници през нощни и празнични часове ще намалеят.
Недостигът на персонал води до разпадане на болничната мрежа. Анализът сочи, че между 10 и 20 болници са застрашени от закриване. До 80 отделения могат да прекратят дейност. Причината е липса на кадри и оборудване. Най-засегнати ще бъдат Северна България и планинските райони. Там пациентите вече пътуват дълго до най-близкото лечебно заведение.
Нарастващо чакане и остаряла техника
Липсата на кадри и амортизираната техника ще увеличат значително времето за чакане. За прегледи, операции и диагностични процедури то ще нарасне с 30-80% до 2040 г. Най-големи затруднения се очакват в образната диагностика. Много апарати там са морално и физически остарели. Общата цена на бездействието може да надхвърли 50 млрд. лв. до 2040 г.
По-висока здравна вноска като решение?
Анализът предлага увеличение на здравната вноска от 8% на 10%. Това е реалистичен механизъм за стабилизиране на системата. Допълнителният ресурс би компенсирал дефицита на НЗОК. Той би осигурил предвидимост за болниците. Би позволил конкурентни възнаграждения и обновяване на инфраструктурата. Това би спряло изтичането на млади лекари и сестри.
Бившият министър на здравеопазването д-р Мими Виткова критикува липсата на социална чувствителност. Тя подчертава колосалните диспропорции във възнагражденията. Специализантите също поставят въпроси за организацията на специализациите. Общественото мнение е разделено. 35% подкрепят увеличение на здравната вноска, докато 36% желаят тя да остане същата.
Бъдещето на българското здравеопазване
Критично е, че болниците са концентрирани само в четири града. Това усложнява достъпа до здравна помощ в останалите региони. Дори построяването на нова национална детска болница няма да реши проблема с липсата на кадри.
„Цената на бездействието“ е ясна: дори пациенти, готови да доплащат, няма да имат гарантиран достъп до лечение. Липсата на персонал и затварянето на болници правят системата невъзможна за поддръжка. До 2040 г. България е изправена пред решаващ избор. Или стабилизиране на финансирането, или задълбочаване на кризата. Това ще остави хиляди пациенти без навременна медицинска помощ.
