Българското лечение на тройно негативен рак на гърдата следва международни стандарти, но има нужда от регистър
Национално проучване показва, че лечението на тройно негативния рак на гърдата в България следва международните стандарти. Въпреки добрите практики, е необходим Национален раков регистър за подобряване на проследяването и планирането. Заболеваемостта сред млади жени се увеличава.
Всяка година над 400 българки под 45 години се диагностицират с рак на гърдата Снимка: Pixabay
Ново национално проучване разкрива ключови факти за тройно негативния рак на гърдата (TNBC) в България. Анализът, базиран на реални данни от българската здравна система, обхваща периода 2019-2021 г. Той включва информация от над 90% от онкологичните болници в страната. Резултатите показват, че лечението у нас е в съответствие с международните стандарти. Въпреки това е подчертана нуждата от по-добро проследяване на пациентите.
Всяка година в България се диагностицират около 11 800 жени с рак на гърдата. Делът на тройно негативния подтип е 5-7% от всички случаи. Това е значително по-малко от средното за света (12–15%). Средната възраст при поставяне на диагнозата е 57 години. Най-често заболяването се появява между 60 и 70 години. Това показва относително късно диагностициране.
Проучването установява, че при ранни стадии лекарите прилагат следоперативна терапия. При по-напреднали случаи се предпочита лечение преди операция. Предпочитаните схеми включват комбинации от химиотерапевтични лекарства. Тези схеми са част от международните стандарти на лечение. Средната продължителност на лечението е около три и половина месеца.
Авторите на проучването препоръчват създаването на Национален раков регистър. Той ще осигури навременно събиране и анализ на информация. Това ще подобри планирането на ресурсите и здравните решения. Реалните клинични данни са изключително ценни. Те помагат за по-добро разбиране на заболяването. Също така подпомагат въвеждането на по-ефективни терапии.
В контекста на тези данни, България се сблъсква с други предизвикателства. Според OECD профил 2025 г., страната има най-ниска заболеваемост от рак в ЕС. Въпреки това е една от двете държави с увеличена смъртност през последното десетилетие. Ракът на гърдата е с 88 нови случая на 100 000 жени през 2022 г. Заболеваемостта от рак на гърдата сред българки под 30 г. се е удвоила от 2014 до 2024 г. При 41-50 г. тя е нараснала с над 12%. Онколог д-р Митова подчертава, че това изисква засилване на профилактиката и скрининга сред по-младите.
Нови терапевтични подходи като имунотерапия и PARP инхибитори подобряват прогнозата при TNBC. Очаква се глобалната заболеваемост от рак на гърдата да нарасне с 40% до 2050 г. В България Българското дружество за борба с рака организира пациентска беседа „Пътят на пациента с рак на гърдата“ на 1 август 2025 г.
