Българският 9-класник е лидер в Европа по цигари, райски газ и проблемен гейминг
Проучване на EUDA и ESPAD показва, че българският деветокласник е сред лидерите в Европа по ежедневна употреба на традиционни цигари, интерес към райски газ и проблемен гейминг. Докладът отбелязва общ спад на алкохола и тютюна сред европейската младеж, но засилена употреба на електронни цигари и хапчета без рецепта, като момичетата за първи път изпреварват момчетата в някои рискови поведения.
Профилът на съвременния деветокласник в Европа е в дълбока трансформация, като традиционните пороци отстъпват място на нови, свързани с технологиите, психичното здраве и употребата на медикаменти. Според мащабното проучване на Европейския училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици (ESPAD) за 2024 г., публикувано от Агенцията на ЕС по наркотиците (EUDA), българските юноши се позиционират сред лидерите по няколко тревожни показателя за рисково поведение.
Докладът, който обхваща над 113 000 ученици от 37 държави, отбелязва 30 години наблюдение на рисковото поведение. Основният извод е, че поколението Z се отдръпва от традиционния алкохол и тютюн, но възприема нови предизвикателства: електронни цигари, немедицинско използване на лекарства и все по-дълго застояване в дигиталния свят.
Въпреки че продължителната употреба на традиционни цигари намалява (до 31% през 2024 г. спрямо 68% през 1995 г.), задоволството от този спад е помрачено от бума на никотинови системи. Поне веднъж в живота си 44% от европейските деветокласници са пушили електронни цигари. Когато се комбинират двата вида тютюневи изделия, ежедневната употреба сред зумърите достига 14% средно за Европа. Употребата на алкохол също намалява, но въпреки това остава най-широко употребяваното психоактивно вещество. Един от трима европейски ученици е пил спиртна напитка на 13-годишна възраст или по-рано.
Новите предизвикателства включват употребата на инхаланти, като най-висок интерес към райския газ сред учениците от 18-те държави, събрали данни, отчита именно България. Немедицинската употреба на фармацевтични продукти също бележи ръст, като 14% от учениците признават, че са използвали лекарства без лекарско предписание с цел опиянение. Най-често се гълтат успокоителни (8,5%) и болкоуспокояващи (6,9%).
Развитията през 2025 г. подчертават, че пазарът на наркотици се променя бързо. Нараства употребата на синтетични стимуланти като кокаин и MDMA сред младите възрастни, както и значителното увеличаване на кетамина, който се използва както рекреационно, така и за самолечение на депресия. Тази експанзия на нови вещества често води до опасна полидрога (комбиниране на канабис, алкохол и стимуланти), което увеличава свързаните психични проблеми като тревожност и депресия.
Дигитализацията носи със себе си нови рискове. Осемдесет процента от учениците са играли дигитални игри през последния месец. Средно 22% отчитат високо ниво на самооценен риск, свързан с гейминга, докато почти половината (47%) съобщават за висок риск, свързан с използването на социални медии.
Една от най-значимите промени е изравняването на рисковото поведение между половете. Момичетата вече изпреварват момчетата при тежкото епизодично напиване и употребата на хапчета без рецепта. Този културен прелом е свързан и с дълбока криза на психичното благополучие, особено засилена след COVID-19 пандемията. Само 59% от учениците оценяват психичното си състояние като добро. Разликата между половете е огромна: докато 69% от момчетата се чувстват добре, при момичетата процентът е едва 49%. Това означава, че само 49% от момичетата оценяват психичното си състояние като добро.
Българският 9-класник показва изключително високи нива в няколко категории. България дели първото място в Европа по ежедневна употреба на традиционни цигари (20%). Нашите ученици са над средното ниво при самооценен проблем с гейминга (27% срещу 22%). Ранното напиване (14% на възраст 13 или по-малко) е двойно над средното за Европа (8%), като България отстъпва единствено на Грузия. Немедицинската употреба на фармацевтични продукти е докладвана от 11% от българските ученици, като момичетата (14%) отново са по-уязвими.
Тези данни налагат преосмисляне на превенцията. Експертите призовават за засилени програми, които да адресират новите технологични и психични предизвикателства, а законодателството да се адаптира към бързо променящия се пазар на наркотици. Необходим е балансиран подход, който да съчетава подкрепата за психичното здраве със социалните услуги, за да се намалят първопричините за рисковото поведение, а не само симптомите.
