Българските стоки под натиск: Поскъпващият труд застрашава конкурентоспособността

Цените на българските индустриални стоки растат най-бързо в Европейския съюз. Това застрашава конкурентоспособността на износа. Трудът става все по-скъп, докато търсенето се охлажда.

Нови данни показват, че през ноември 2025 г. цените на производител в българската преработваща индустрия са се увеличили с 13,8% на годишна база. Това е най-високият ръст в целия ЕС. За сравнение, в същия период цените в ЕС като цяло отбелязват спад от 1,3%. Тази тенденция се случва на фона на дефлация в много европейски страни.

България е малка отворена икономика. Дългосрочният ѝ растеж зависи силно от способността на местните производители да се конкурират глобално. За международно търгуемите стоки това е решаващо. От втората половина на 2023 г. се наблюдава структурна трансформация. Относителното значение на износа на стоки намалява. Съотношението на износа към БВП спада от 49% (2015-2022 г.) до прогнозни 38% през 2025 г.

Една от основните причини е, че произведената продукция става по-скъпа. Това е особено видимо в сравнение с основния експортен пазар – ЕС. Данните на Евростат са категорични. След България се нареждат Румъния (4% поскъпване) и Словакия (2%). В 12 страни има минимално повишение, а в 11 индексът отчита спад.

Поскъпването не е равномерно във всички сектори. Най-голямо повишение има при продуктите за междинно потребление (15,6%). Следват потребителските недълготрайни продукти (13,2%). Инвестиционните продукти поскъпват само с 2%. Потребителските дълготрайни продукти дори леко поевтиняват.

Значителен ръст на цените се наблюдава при основните метали (24,7%) и хранителните продукти (19,6%). Напитките поскъпват с 14,2%, а химичните продукти с 13,6%. Двуцифрен ръст има и при текстил, облекла, изделия от пластмаси. В същото време, в сектори като машини и оборудване, цените почти не се променят. При електрическите съоръжения, които имат голям дял в българския износ, поскъпването е 6,8%.

Продължаващото покачване на разходите за труд е фактор, влияещ на крайната цена. Това не се наблюдава в други страни от Централна и Източна Европа. Там заплатите също растат, но при изпреварващ ръст на производителността цените могат дори да намаляват.

През цялата 2025 г. се отчиташе спад в индекса на промишленото производство. То е пряко свързано с външното търсене и износа. България е в топ 3 по ръст на икономиката, но тези процеси заслужават внимание. Очакванията за периода 2026-2028 г. са за постепенно охлаждане на вътрешното търсене. Причините са изчерпване на бюджетните възможности и охлаждане на кредитирането.

Европейската комисия подобри прогнозата си за икономическия растеж на България през 2026 г. Въпреки това, тя очаква инфлация от 3,5%. Това се дължи на ДДС, акцизи и цени на енергията. Световният икономически форум също прогнозира умерен растеж за 2026 г. Инфлацията ще остане висока поради енергийни шокове и демографски натиск.

През ноември 2025 г. промишленото производство в България спада с 9,3% годишно. Основните причини за този спад включват проблеми в Германия (ключов търговски партньор), високи цени на електроенергия, както и недостиг на работна ръка.

Всички тези данни са индикация за нарастващи рискове пред потенциала за растеж. Повишаването на производителността на труда и възстановяването на износа са ключови. Те ще помогнат на България да запази мястото си сред водещите икономики в еврозоната в средносрочен план.