Български учени разкриха връзка между иРНК ваксините и по-добрата преживяемост при онкоболни

Мултидисциплинарен екип от български учени публикува мащабно национално проучване за състоянието на онкологичните пациенти след прекаран COVID-19. Темата оставаше слабо изследвана в световен мащаб от началото на пандемията. Информацията бе съобщена от пресцентъра на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Изследването анализира дългосрочната прогноза при почти 1800 пациенти със солидни тумори. Всички те са били хоспитализирани с коронавирусна инфекция и са преживели острата фаза.

Учените са използвали данни от Единния информационен портал и са проследявали пациентите в продължение на пет години. Целта на труда е да установи как ваксинацията и противотуморните терапии влияят върху общата преживяемост. Резултатите показват категорична зависимост между вида на поставената ваксина и жизнения статус на болните. Пациентите с иРНК ваксини живеят значително по-дълго от неваксинираните или имунизираните с векторни препарати. Това предимство се запазва години след прекараната инфекция. Ефектът остава стабилен дори след отчитане на фактори като възраст, пол и вид на онкологичното заболяване.

Проучването подчертава, че ползата е най-изразена при пациенти на съвременна имунотерапия. Става въпрос за лечение с инхибитори на имунните контролни точки. Тези открития се подкрепят и от международни изследвания. През 2025 г. Европейското дружество по медицинска онкология (ESMO) представи данни от MD Anderson Cancer Center. Американските експерти потвърждават, че иРНК ваксинацията в рамките на 100 дни след имунотерапия подобрява преживяемостта. Имунизацията между седем и десет дни преди началото на имунотерапия осигурява оптимален защитен ефект за организма.

Българските изследователи установяват и съществени различия според локализацията на тумора. Пациентите с белодробни и гастроинтестинални заболявания показват по-неблагоприятни дългосрочни резултати. Въпреки това ваксинацията оказва положително влияние и при тях. Данни, публикувани в списание Nature, разкриват мащаба на този ефект при рак на белия дроб. Ваксинираните с препарати на Moderna или Pfizer пациенти с рак на белия дроб показват двойно по-висока тригодишна преживяемост. Общата преживяемост при тях е 55,7% срещу 30,8% за неваксинираните лица.

Подобни тенденции се наблюдават и при други тежки диагнози. При пациенти с меланом, получили иРНК ваксина, преживяемостта се увеличава от 26,7 месеца до над 30 месеца. В някои случаи тя достига до 40 месеца. Експертите обясняват това с начина, по който ваксините взаимодействат с имунната система. Д-р Зихай Ли от Държавния университет на Охайо посочва, че иРНК технологиите засилват блокадата на имунните контролни точки. Това помага на организма да се бори по-ефективно с туморните клетки.

Важен аспект от проучването е безопасността на ваксините за онкологични пациенти. иРНК технологията не предизвиква страничните реакции, характерни за векторните ваксини, като повишен риск от тромбозиране. Това е критично важно за онкоболните, които по презумпция имат по-висока склонност към образуване на тромби. Независими експерти обаче призовават за внимателна интерпретация на данните. Съществува хипотеза, че ваксинираните пациенти може първоначално да са били в по-добро общо здраве.

Изследването е публикувано в престижното издание European Journal of Cancer. То предоставя едни от най-дългосрочните налични данни за онкологични пациенти в пост-COVID периода. Водещи автори на научния труд са д-р Георги Димитров, дм, специалист по медицинска онкология и генетика в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, доц. д-р Трифон Вълков, дм, инфекционист към СБАЛ по паразитни и инфекциозни болести „Проф. Иван Киров“, и проф. д-р Радка Аргирова, дмн, вирусолог към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“.