Български SS батальон се бие с руснаци в Австрия
Български SS батальон се сражава срещу руски части в Австрия през май 1945 г. Формированието е създадено през 1944 г. и участва в битката при Щокерау, унищожавайки танкове. Командир е полковник Иван Рогозаров, който по-късно е вербуван от американските служби.
Александър Цанков оглавява правителството в изгнание.
Български SS батальон воюва срещу руски части в Австрия. Формированието е създадено през 1944 г. и участва в сражения до края на Втората световна война. То се бие край австрийския град Щокерау през май 1945 г.
Идеята за български батальон на Източния фронт възниква още през 1942 г. Тогава цар Борис III осуетява плана. Концепцията обаче се осъществява след 9 септември 1944 г.
След съветската окупация, Александър Цанков обявява правителство в изгнание във Виена. Той призовава българите да се борят срещу „жидоболшевизма“. Сред министрите са Асен Цанков, проф. Асен Кантарджиев и Иван Рогозаров.
На 13 ноември 1944 г. Хайнрих Химлер издава заповед. Създаден е Български SS гренадирски батальон. Базата му е в Дьорелшайм, Австрия. Това е родното село на бащата на Адолф Хитлер.
Доброволците са български студенти и работници от Германия. Към тях се присъединяват и избягали от България след нахлуването на III Украински фронт. Сред тях е и летецът Петър Бочев. Събират се между 600 и 700 души.
Първи командир е Гюнтер Антхолт, по-късно Хайнц Бертлинг. От българска страна командва полковник Иван Рогозаров. Той е министър на труда в правителството на Цанков. Рогозаров е фронтови офицер с ордени за храброст.
Формирането на батальона приключва през декември 1944 г. Получава името Waffen-Grenadier Regiment der SS (Bulgarisches Nr. 1). През април 1945 г. е преименуван на SS Panzer-Zerstorer-Regiment (bulgarisches).
На 5-7 май 1945 г. батальонът влиза в бой. Сражава се срещу 46-а армия на СССР край Щокерау. Българите унищожават 14 съветски танка и две оръдия. Пленени са около 30 руснаци.
Българските загуби са 98 убити или ранени. 46 войници са безследно изчезнали. Формированието се оттегля към Хорн. Там германският гарнизон капитулира. Българите атакуват, но безуспешно.
През нощта на 7 срещу 8 май се изтеглят към Чехия. На 10 май около 250 души се предават на Трета американска армия. Изпратени са в лагер в Бад Ишгъл, Австрия.
Войниците носят германски униформи. На рамото имат емблема с българското знаме и надпис „Свобода или смърт“. Много офицери сменят SS емблемата с българска. Шапките са от царската армия.
Американците отказват да предадат пленниците на българските власти. Полковник Рогозаров получава две смъртни присъди от Народния съд. Той обаче не се завръща в България.
Главните дейци на батальона и правителството се укриват. Някои търсят спасение в Италия, Германия или Южна Америка. Полковник Никола Костов става съветник на цар Симеон II. Проф. Кантарджиев заминава за Бразилия.
Рогозаров вероятно е вербуван от американските служби. Участва в организирането на диверсионни групи. Подпомага Горянското движение. Умира през 1956 г. във Франкфурт.
Част от тези бойци формират Първа българска рота в НАТО. Тя е създадена през 50-те години на миналия век. Междувременно, официалната българска армия се бие на страната на Съюзниците от септември 1944 г. Тя участва в освобождението на Югославия и достига Австрия като част от съветския фронт.
