Български политик: Китай вече е наука и нови технологии, а не просто пазар
Български политик заяви, че Китай вече е позициониран като сила в науката и новите технологии, а не просто като пазар или индустрия. Това идва на фона на засиленото научно-технологично сътрудничество между България и Китай, включващо 20 съвместни проекти в приоритетни области като квантови технологии, изкуствен интелект и зелена енергия. В същото време, Китай продължава амбициозната си стратегия за технологична самодостатъчност.
Снимка: Китайска медийна група Снимка: Китайска медийна група
Китай отдавна е преминал границите на това да бъде възприеман само като огромен пазар или индустриална база. Според български политик, актуалното позициониране на азиатската страна вече е свързано пряко с иновациите и научния прогрес.
„Китай е не просто пазар и не просто индустрия, а Китай вече е наука и нови технологии“
— Български политик
Тази оценка идва на фона на засиленото двустранно сътрудничество. България и Китай постигнаха споразумение да укрепят партньорството си във високите технологии, науката и иновациите. Това беше договорено по време на Осемнадесетата сесия на Комисията за научно и технологично сътрудничество, която се проведе в София.
Партньорството обхваща засилване на академичния обмен и стартирането на съвместна работа по 20 научни проекта. Тези проекти са насочени към приоритетни области, които са ключови за бъдещото икономическо развитие. Сред тях изрично се посочват квантови технологии, изкуствен интелект и зелена енергия.
Стратегически фокус и глобална амбиция
Сътрудничеството в науката и технологиите между двете страни се разглежда като ключов фактор за повишаване на иновационния капацитет и цялостното икономическо развитие на България и Китай. Подчертава се също значението на общественото доверие в науката и повишаването на престижа на учените, работещи в тези области.
На международен план, Китай продължава да изпълнява амбициозна стратегия, целяща позиционирането ѝ като световна технологична и икономическа сила. Сред вътрешните приоритети на страната са развитието на високите технологии и намаляването на зависимостта от чуждестранни технологии. Приоритетите в този план включват квантови разработки, биопроизводство, водородна и ядрена енергия, както и мобилни комуникации от следващо поколение.
Въпреки че Китай демонстрира отвореност към международния пазар, както е видно от предстоящото Осмо Международно изложение за внос в Китай, насрочено за 5 до 10 ноември 2025 г., страната полага усилия за самодостатъчност. Очаква се на изложението да вземат участие 155 държави и над 4100 чуждестранни компании, което подчертава мащаба на технологичния обмен.
Геополитически предизвикателства
В контекста на търговските напрежения, особено между Китай и САЩ, Пекин се стреми към по-голяма самодостатъчност в критични технологични сектори. Някои експерти посочват, че тази насоченост може да създаде нови предизвикателства за глобалната икономика.
Междувременно, някои международни анализатори и политици изразяват загриженост относно геополитическите последици от бързото технологично израстване на Китай. Те виждат потенциални рискове за технологичната независимост на други държави. Този двоен фокус – засилено международно сътрудничество от една страна, и стремеж към технологична независимост от друга – оформя съвременната роля на Китай в глобалната иновационна мрежа.
