Български евродепутати: Северна Македония лобира в Брюксел за отмяна на френското предложение

Български представители в Европейския парламент предупреждават за засилена дипломатическа офанзива от страна на Република Северна Македония (РСМ). Властите в Скопие активно лобират в Брюксел за премахване на ключовото условие за промяна в Конституцията. Тази стъпка е част от така нареченото френско предложение. Без вписването на българите в основния закон, фактическите преговори за членство в ЕС остават блокирани.

Северна Македония се опитва да заобиколи поетите ангажименти чрез интензивно лобиране пред европейските институции. Процесът на интеграция в момента е в застой. Причината е категоричният отказ на Скопие да изпълни договорените условия от 2022 година. В началото на май Външната комисия в ЕП ще гласува годишния доклад за напредъка на страната. Българските евродепутати изразяват сериозни опасения относно съдържанието на този документ.

Според народните представители от София, Скопие използва тези доклади за вътрешнополитическа пропаганда. Въпреки че документите нямат законодателна сила, те формират политически нагласи. През миналата година в проекта бяха включени спорни понятия като „македонски език и идентичност“. Това предизвика остра реакция от българска страна. В крайна сметка тези фрази отпаднаха при окончателното гласуване. Можете да прочетете повече за това как Андрей Ковачев коментира самоблокирането на РСМ поради неизпълнение на ангажиментите.

В тазгодишния проектодоклад австрийският евродепутат Томас Вайц настоява за тълкуване на правния статут на втория протокол към Договора за добросъседство. Този протокол е неразделна част от преговорната рамка. Вписването на българите в Конституцията е заложено като задължително условие в двустранните споразумения. Андрей Ковачев, евродепутат от EНП, подчертава яснотата на ситуацията:

Това е едно искане, което в Скопие много желаят някой от колегите да направи такова нещо. Това е пределно, кристално ясно – в член 5 от преговорната рамка, която е приета от всички 27 страни членки и от страната кандидат е записано, че и двата договора – Преспа и договора с България, заедно с годишните протоколи, са част от тази преговорна рамка.

Евродепутатът Станислав Стоянов, евродепутат „Европа на суверенните нации“/Докладчик в сянка, отбелязва изключителната активност на външния министър на РСМ. Според него Скопие се стреми към пълно отхвърляне на договореностите от 2022 година. Целта е налагането на изцяло нова преговорна рамка с нови условия. Стоянов заяви следното:

Северномакедонският външен министър беше изключително активен в последните дни. Мога да кажа, че изтърка един чифт обувки да се среща с кого ли не в ЕП и определено изводът е, че има желание за отхвърляне на договореностите от 2022 година, така наречения френски компромис и за поставяне на изцяло нови условия и изцяло нова преговорна рамка.

Ивайло Вълчев, евродепутат от Европейски консерватори и реформисти/Докладчик в сянка, допълва, че Скопие търси „креативен подход“. Това всъщност е опит за заобикаляне на проблемите. Вълчев подчертава, че някои държави в ЕС започват да променят първоначалните си позиции под влияние на лобирането. Той споделя:

Само че този път точно тук е нашата сила, защото точно тук ние твърдим, че не става дума за някакъв имагинерен спор между България и Северна Македония. Тук една страна – кандидат-член се опитва да наруши, да заобиколи, както каза тяхната президентка да намери „креативен подход“ към решаването на проблемите и те отказват да изпълнят това, за което са се договорили, опитвайки се да го заобиколят.

Вълчев също така посочва, че в партийните групи в ЕП интересите са силно разделени. Често бившите югославски републики подкрепят Скопие без оглед на принципите. Това създава допълнителни предизвикателства пред българската дипломация. Повече за призивите на Скопие към мощни държави от ЕС можете да намерите в статията за това как РСМ иска натиск върху София.

Българските представители настояват за по-голяма активност от страна на Министерството на външните работи на България. Станислав Стоянов, евродепутат от „Европа на суверенните нации“/Докладчик в сянка, критикува липсата на ясна позиция от българския външен министър. Той призовава темата за Северна Македония да стане основен приоритет.

Прави впечатление обаче липсата на позиция на българския външен министър. Крайно време е и той да се задейства, защото явно българският въпрос в Северна Македония не му е приоритет, но трябва да го сложи сред приоритетите си, защото иначе няма да свършим добре. Това е апелът, който искам да отправя чрез вас към нея.

От своя страна, президентката на РСМ Гордана Силяновска-Давкова твърди, че интеграцията не трябва да зависи от исторически спорове. Тя настоява за еднакви критерии към всички кандидатски страни. Премиерът Христиан Мицкоски дори споменава сценарий за членство през 2027 година, макар и без право на глас първоначално. Тези изявления показват желанието на Скопие да промени правилата в движение. Мицкоски дори изрази готовност да подпише договор за отказ от вето, ако страната бъде допусната в ЕС.

Урсула фон дер Ляйен, председател на Европейската комисия, остава твърда в позицията си. Тя многократно е заявявала, че конституционните промени са задължителни. Без тях преговорите не могат да продължат. Въпреки това Скопие продължава да прехвърля вината върху София. Андрей Ковачев, евродепутат от EНП, коментира това поведение:

Виждаме и премиерът, и външният министър обикалят навсякъде, включително в ЕП и единствената им тема е т. нар. за тях билатеризация и едва ли не само заради това те не могат да продължат напред. Няма такова нещо, да се обърнем още веднъж към тях. Има си преговорна рамка, изпълнявайте условията, започвайте преговорите.

Ивайло Вълчев предупреждава, че шумът около историческите спорове прикрива липсата на реални реформи в РСМ. В докладите често се споменават проблеми с върховенството на закона и корупцията. Липсата на медийна свобода и екологичните проблеми също са на заден план заради политическото говорене.

С голямата шумотевица около такива доста по-интересни казуси като протокол 2 или отново вкараните на няколко места повдигания на темата за език и идентичност се скрива факта, че македонското общество може би ще гледа тези неща и няма да гледа частите в доклада, в които се говори за върховенство на закона, за корупция, за липсата на медийна свобода, за липсата на между парламентарен диалог с опозицията, за проблемите в екологията.

Северна Македония е официален кандидат за членство от 2005 година, но реалният напредък е минимален. Българските евродепутати се опасяват, че Скопие използва и каналите на НАТО за прокарване на своите интереси. Това става особено актуално, тъй като заместникът на генералния секретар Марк Рюте е представител на РСМ. Ситуацията изисква бдителност и единна българска позиция в Брюксел. Актуална информация за критичните доклади можете да намерите в материала Скопие пред критичен доклад от ЕС.