Български астрономи с ключово откритие: Звезда с магнитно поле трилиони пъти по-силно от Слънцето

Български астрономи постигнаха значимо научно откритие в областта на астрофизиката. Изследването на звездата 4U 2206+54, чието магнитно поле надхвърля това на Слънцето трилиони пъти, беше обявено за най-важното научно постижение на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (НАО) към БАН за 2025 г.

Резултатите от проучването са събрани чрез наблюдения с 2-метровия телескоп в НАО – Рожен. Те са публикувани в престижното списание Astronomy & Astrophysics. Изследването е дело на международен екип, ръководен от доц. д-р Кирил Стоянов. Сред участниците са докторантът Мирослав Мойсеев, доц. д-р Янко Николов, проф. дфн Радослав Заманов и доц. д-р Георги Латев от ИА с НАО. Към тях се присъединяват д-р Кристиян Илкевич от Полша и д-р Валери Хамбарян от Армения.

Звездата 4U 2206+54 е двойна система в съзвездието Цефей. Тя се състои от бързо въртяща се О звезда с необичайно високо съдържание на хелий. Вторият компонент е неутронна звезда с изключително силно магнитно поле. Тази система е сред малкото известни кандидати за нов клас обекти – акретиращи магнетари. Магнетарите са небесни тела с многократно по-силно магнитно поле от обикновените неутронни звезди. Те са мощни източници на рентгеново и гама лъчение.

Преди около 2,8 милиона години системата 4U 2206+54 е била изхвърлена от звездната асоциация Cep OB1. Това се е случило в резултат на избухване на свръхнова. При този процес се е формирала неутронната звезда. Това откритие беше публикувано през 2022 г. и също бе с българско участие. Повече за подобни екстремни събития може да прочетете в свързана статия за избухване от черна дупка.

С помощта на спектроскопия и спектрополяриметрия, изцяло получени от 2-метровия телескоп на НАО – Рожен, е проследена структурата и промените в околозвездния диск. Този диск захранва неутронната звезда с материя. Измерванията показват, че радиусът на този диск е между 8 и 15 пъти по-голям от радиуса на Слънцето. От Института посочват, че тази система е ключ към по-доброто разбиране на еволюцията на масивните рентгенови звезди. Тя дава прозрения за механизма на акреция и влиянието на силните магнитни полета върху процесите в двойни системи.