Българската наука на европейско ниво: В Института по тютюна стартират измервания на емисиите от нагреваеми тютюневи изделия

Институтът по тютюна и тютюневите изделия (ИТТИ) поставя началото на нов етап в българската наука. На 30 март 2026 година стартират първите независими измервания на емисиите от нагреваеми тютюневи изделия у нас. Този технологичен пробив извежда България сред държавите с висок капацитет за прецизен анализ на аерозоли. Доц. д-р Мария Къшева, директор на ИТТИ, съобщи за началото на тези научно-приложни оценки. Целта е осигуряване на по-добра информираност и стабилна основа за бъдещи регулации. Българската наука се утвърждава като равностоен партньор на водещи международни институти в сектора.

Подготовката за този мащабен проект започна преди три години с набавянето на модерна апаратура и материали. Младият научен екип на лабораторния комплекс вече въведе в експлоатация широк набор от машини. Сред тях е 5-каналната линейна машина „Hauni LM 5“ и специализиран „Hauni анализатор“. Тези инструменти измерват прецизно нивата на въглероден окис в аерозолите. Използва се и анализатор „nCLD844Mh“ за профилиране на азотните оксиди. Лабораторията разполага и с климатична камера „KBF130“. Цялото оборудване е придобито по проект за демонстрационни дейности и трансфер на знания.

ИТТИ приоритизира измерването на нивата на „маркерите за горене“ и деветте приоритетни вещества на СЗО. Тези компоненти включват нитрозамини, ацеталдехид, акролеин, бензен и формалдехид. Повечето от тях са доказано канцерогенни или силно токсични в цигарения дим. Световната здравна организация препоръчва задължително намаляване на тези вещества. Установяването на техните нива в аерозолите от нагряване е критично за оценката на токсичността. Учените следват международно стандартизирани методи за пълна прецизност при отчитането. Те контролират броя на всмукванията, тяхното времетраене и обема на аерозола.

Доц. д-р Мария Къшева подчерта значението на тези изследвания за научната общност.

Нашата работа не е просто техническо постижение, тя е свързана с амбицията ни да бъдем равностоен научен партньор на водещи европейски лаборатории, както и на стремежа за по-добро разбиране на профила на новите продукти и тяхното въздействие

Директорът на ИТТИ изрази специална благодарност към своя екип за професионализма при стартирането на дейността.

За пръв път у нас разполагаме с възможност за извършване на наши собствени независими изследвания, както и да правим сравнителни анализи спрямо добре познатите ни данни за емисиите от цигарен дим. Изразявам своето удовлетворение и благодарност към младия екип на ИТТИ, които с прецизност и висока степен на професионализъм и посветеност, въпреки техническите предизвикателства, стартираха нов етап от нашата научна дейност.

Данните от ИТТИ ще се съпоставят с изследвания на Медицински университет – София. В края на 2025 година екип, ръководен от чл. кор. проф. Георги Момеков, извърши токсикологична оценка. Техният сравнителен анализ е базиран на над 100 валидирани научни публикации. Новите измервания ще позволят реална съпоставка на българските резултати с международните данни. Този научен подход е важен на фона на тревожни статистики. Проучвания показват, че близо 27% от учениците в България употребяват тютюневи изделия. От тях 20,5% използват именно нагреваеми тютюневи продукти. Експертите определят ситуацията като никотинова криза сред подрастващите.

България обсъжда въвеждането на минимални акцизи върху нагреваемите продукти през 2026 година. Това предложение идва от Европейската комисия и цели уеднаквяване на регулациите. Подобни тенденции се наблюдават и в международен план. В Русия от април 2026 година се въвежда задължителна маркировка на никотиновите устройства. Предвиждат се и минимални цени за определени тютюневи продукти от март същата година. Тези мерки подчертават необходимостта от независими научни данни. ИТТИ планира и партньорства с други лаборатории за анализ на сложни химични съединения.