Българката Ралица Мадсен: От Карнобат до върховете на науката в Шотландия

Ралица Мадсен, 33-годишна българка от Карнобат, е обявена за „Млад учен на Шотландия“ за 2025 г.. Тя е главен изследовател и ръководи собствена лаборатория в Университета в Дънди. Нейната работа е съсредоточена върху разработването на интелигентни терапии за тежки заболявания.

Признанието идва от Кралското общество на Единбург. Ралица получава медал Dame Anne McLaren за приноса си в разбирането на сигналния път на фосфоинозитид 3-киназата (PI3K). Този път играе ключова роля в растежа на клетките. Отличието е и за нейния стремеж да направи научните знания достъпни. Тя активно включва обществеността и пациентите в изследователските дейности.

Наградата се присъжда на изгряващи таланти в биомедицината. Те вече са оставили значима следа в науката. Ралица Мадсен е стипендиант на програмата „Бъдещи лидери“.

Аз съм учен с ненаситна страст към биомедицинската наука, възпроизводимостта и обществената ангажираност.

Ралица е родена през 1992 г. в Карнобат. Там завършва началното си образование. На 10-годишна възраст се премества в Дания с майка си. Въпреки това, тя се връща всяка година в Карнобат. Там живее семейството на брат ѝ и нейният племенник Росен.

Най-ярките ми спомени са от семейството. За съжаление, баща ми почина внезапно и майка ми трябваше да започне работа първо в Пловдив, а след това в Бургас. Така прекарвах много време с баба си Радка, която изигра огромна роля в моето израстване. Тя ми показа с личен пример колко е важно човек да работи, да бъде упорит и дисциплиниран.

Преместването в Дания променя живота ѝ. Тя преживява културен шок. Трябва да научи нов език и да се интегрира.

Това не беше лесно. Имаше трудни моменти, но благодарение на родителите ми – майка ми Росица и датския ми баща Ларс, успях да ги преодолея. Те се погрижиха аз и брат ми да имаме всичко необходимо, най-вече стабилна семейна опора и свободата да откриваме себе си.

В гимназията Ралица специализира математика, химия, физика и биология. На 15 години решава да стане лекар ендокринолог.

Исках да помагам на хора с диабет тип 2 и сърдечносъдови заболявания, защото баба ми от страната на баща ми боледуваше от тях. Имах едни от най-високите оценки и бях напълно решена да кандидатствам медицина в Копенхаген, когато се появи неочаквана пречка – оказа се, че съм ‘твърде млада’. Казаха ми за негласно правило, че за медицина в Копенхаген често се приема след навършване на 20 г., а аз бях на 18.

Преди това тя завършва изследователски проект в университетската болница в Одензе. Проектът е свързан със затлъстяването и гените.

Работата по този проект беше изключително вдъхновяваща и ми показа, че чрез научни открития мога да помагам на хората по друг, но толкова смислен начин. Започнах да си представям бъдеще като учен със собствена лаборатория. Реших, че няма да чакам, за да започна следването си. Вместо това кандидатствах в новата тогава програма по ‘Молекулярна биомедицина’ в Университета в Копенхаген, която ми даде това, което търсех – път към професията на биомедицински учен.

Следва магистърска степен по Medical Science в Кеймбридж. Разходите ѝ са покрити със стипендии от Дания. Тя се присъединява към групата на проф. Робърт Семпъл. Той е един от водещите ендокринолози във Великобритания.

Присъединих се към групата на един от водещите ендокринолози и клиницисти учени във Великобритания – проф. Робърт Семпъл, който току-що беше открил, че мутации в гена PIK3CA, известен основно с ролята си в рака, могат да причинят и вродени заболявания с прекомерен растеж. Фактът, че една и съща мутация може да доведе до напълно различни заболявания в различен контекст, ме завладя напълно. С подкрепата и доверието на проф. Семпъл започнах да изграждам собствена научна ниша, върху която работя и до днес. Може би се чудите какво се е случило с интереса ми към диабета и ендокринологията? Истината е, че не съм се отдалечила. Продуктът на гена PIK3CA е абсолютно ключов за действието на инсулина и за регулацията на нивата на глюкоза. Така че фокусът ми леко се е променил, но корените на интересите ми са същите.

След докторантура в Кеймбридж, тя се мести в Единбург. Там помага за изграждането на нова лаборатория. Следват четири години в Лондон, в UCL Cancer Institute. Там получава престижна научна стипендия. Тя ѝ позволява да развие своя научна линия. Също така изгражда ключово сътрудничество с екип в Harvard Medical School.

През 2022 г. проф. Дарио Алеси я кани обратно в Шотландия. Този път като независим изследовател. Тя получава стипендия UKRI Future Leaders Fellowship. Тази програма осигурява научно финансиране до седем години. Днес Ралица ръководи The Madsen Lab в университета MRC-PPU, Дънди. Тя участва в разработването на state-gating терапии за тежки заболявания.

Нейната работа е фокусирана върху това как клетките предават информация. И как те „вземат решения“ – кога да растат, адаптират се или спират.

Когато тези процеси се нарушат, възникват заболявания като рак или редки генетични състояния. В рамките на моя Future Leaders Fellowship се интересуваме от терапевтични подходи, които не просто блокират един дефектен сигнал, а се опитват да насочат клетката към по-здравословно състояние. Заедно с генетични модели в стволови клетки използваме и заболявания, причинени от мутации в гена PIK3CA, като експерименти на природата, за да разберем по-добре как генетичните дефекти водят до различни промени в различни клетъчни контексти.

Лабораторията на Ралица използва и изчислителни, базирани на данни модели. Целта е да се предскаже животът на клетките. Как могат да бъдат контролирани и коригирани. Това е цялостен подход към бъдещето на прецизната медицина.

По време на престоя си в Кеймбридж, Ралица се ангажира с движението за отворена наука. Участва в дейности за насърчаване на почтеността в научните изследвания. От май 2022 г. тя е член на Комитета за почтеност в научните изследвания на Обединеното кралство.