България засилва енергийната си независимост: малки реактори и зелена енергия изместват руския газ

България предприема решителни стъпки към енергийна независимост, обявявайки прекратяване на краткосрочните доставки на руски газ през 2026 г. и дългосрочните през 2028 г. Министърът на енергетиката Жечо Станков подчерта стратегическия ход на страната да се превърне в транзитьор на газ от американски терминали, като същевременно развива диверсификация на енергийните източници чрез зелена енергия от Каспийския регион и разполагане на малки модулни реактори (ММР) на българска територия.

„Българската държава взе ясна позиция, а именно за изработване на регламент, който да посочва, че през 2026 година краткосрочните договори за доставки на газ от Руската федерация ще бъдат прекратени, а дългосрочните – от 2028 година. Това дава изключителен потенциал на България да бъде транзитьор от терминалите в Щатите“, заяви Станков.

В допълнение към газовата диверсификация, страната активно проучва потенциала на иновативни ядрени технологии. През септември 2025 г. България подписа сътрудничество със САЩ за предпроектно проучване на възможностите за внедряване на ММР, което включва експертния опит на американски лаборатории и финансова подкрепа от Агенцията за търговия и развитие на САЩ. Тази инициатива ще даде възможност за преглед на различни ММР технологии, с цел идентифициране на най-подходящите за енергийните нужди на България.

Министър-председателят Росен Желязков акцентира върху стратегическото значение на ММР: „Разработване на площадка на българска територия за малки модулни реактори – това е нова, модерна технология, много гъвкава, която привлича инвестиции… То е нормално да има разговори с компании.“

През 2024 г. България задълбочи ангажимента си към тази технология, като подписа споразумения за предпроектни проучвания с американската компания Westinghouse за изграждане на ММР. Тези компактни ядрени реактори, с мощност от 10 до 300 MW, са базирани на доказани технологии, използвани във военната индустрия – атомни подводници, самолетоносачи и ледоразбивачи, като в света вече оперират 133 такива реактора в 28 държави.

Диверсификацията не се ограничава само до газ и ядрена енергия. Желязков подчерта важността на зелената енергия, особено от Каспийския регион. „Говорихме конкретно за доставките на зелена енергия от Каспийския регион – 6 гигавата от азербайджанския регион, заедно с другите страни от Каспийския басейн. Може да се стигне и до 10 гигавата. Затова изграждането на кабел под Черно море, който ангажира Грузия и Армения през Турция, става все по-реалистично. Зелената енергия, която ще подсигури този район, ще е още един източник за електрическа енергия за Европа и за България.“

Енергийни експерти обсъждат възможността ММР да компенсират нерегулярното производство на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в България, осигурявайки стабилност и предвидимост на енергийната система. Налице са конкретни предложения за изграждане на ММР близо до София, което би осигурило по-евтина топлинна енергия и значително би намалило разходите за парно на столичани.

В световен мащаб, МАЕ и анализатори прогнозират значителен ръст – до 40 GW ядрени мощности от ММР до 2050 г., което подкрепя дългосрочния потенциал на тази технология. Министър Станков подчертава ролята на ядрената енергия и възможността България да утвърди лидерство в чистата енергия в Югоизточна Европа благодарение на съвременните технологии. ММР технологиите са базирани на опит от военните ядрени реактори и вече се използват в десетки държави, което подчертава тяхната надеждност и зрялост.

Чрез тези стратегически инициативи – диверсификация на газовите доставки, развитие на ММР и интегриране на зелена енергия от Каспийския регион – България активно изгражда стабилна и независима енергийна бъдеще, намалявайки своята зависимост и укрепвайки позицията си като ключов енергиен фактор в региона.