България влиза в 2026 година без бюджет: Експерти предупреждават за риск от свръхдефицит

България отново ще посрещне новата година без приет държавен бюджет. Правителството планира удължителен закон, който ще регламентира разходите до приемането на новата финансова рамка. За целта вторият вариант на проектобюджета за 2026 г. ще бъде изтеглен от парламента. Това решение не изисква одобрение от депутатите, тъй като план-сметката не е минала първо четене.

Фискалният съвет излезе със становище, че проектобюджетът трябва да се преработи. Според съвета, макрорамката е нереалистична. НСИ публикува данни, които променят ситуацията през третото тримесечие. Прогнозираните приходи също са завишени, като Любомир Дацов от Фискалния съвет посочва, че около 10% от тях са „фалшиви“.

За втора поредна година България ще започне януари без приет бюджет. Това се случва независимо от предстоящото влизане в еврозоната.

Аз не виждам никакъв проблем за влизането в еврозоната от техническа гледна точка, на такава фаза сме, че не виждам какво може да се случи.

коментира Любомир Дацов от Фискалния съвет. Той добавя:

Не мисля, че е по-различно, нещата, които ще се случат отново са технически. Това, което важи за всички хора, ще важи абсолютно и за бюджета.

Фискалният съвет припомня, че подобни забавяния е имало през 1991-1997 г., когато са забавени шест бюджета. През последните години, общо три бюджета не са приети навреме – за 2022 г., 2023 г. и 2025 година. В случай на липса на удължителен закон, държавата ще харчи до нивото на разходите от предходната година или до нивото на приходите в новата, ако те са по-ниски.

Въпреки критиките, Министерството на финансите е намерило липсващите 1,5 млрд. евро. Новият вариант на бюджета ще бъде внесен в парламента със орязване на капиталовата програма. Данъците и осигуровките ще се запазят. Новият вариант предвижда увеличение на разходите за персонал с 10%. Капиталовите разходи достигат 7,020 млрд. евро, а държавният дълг до 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП).

Фискалният съвет предупреждава за риск приходите да не бъдат изпълнени. Публичният сектор надхвърля частния като размер, което е нарушение на закона. Държавният дълг се увеличава прекалено бързо. Има и опасност изземването на дивидентите на държавните дружества да доведе до тяхна декапитализация.

Бюджетите не само този, но от 2021 година, когато взехме завоя да ги правим с експанзия – загубиха цел.

казва Любомир Дацов.

Одобрени са бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и НЗОК за 2026 г. Минималната работна заплата (МРЗ) за частния сектор се увеличава до 620 евро и 20 цента. Това става факт благодарение на постановление на Министерския съвет. За държавния сектор увеличението ще влезе в сила с приемането на новия бюджет. Максималният осигурителен праг ще бъде 2300 евро. Отпадат 260 млн. евро, предвидени за заплати в здравеопазването. За повече информация вижте ключово съгласие за Бюджет 2026.

Синдикатите излязоха на протест заради неприемането на бюджета. Марио Нинов от КТ „Подкрепа“ заяви:

Вчера се анонсира, че това, което най-накрая успяхме да договорим като придобивки и допълнителни неща за работещите в България, няма да се случи, защото просто няма да се гласува този бюджет, а те са вътре в бюджета.

Пламен Димитров, президент на КНСБ, постави въпроса:

Дали удължителният закон, който е за 2025 година, който беше пак на ГЕРБ и на всички тези, които сега си отиват, по-добър ли е от този, който е внесен в парламента или не е?

Петър Ганев отбелязва, че вторият вариант на бюджета е по-реалистичен. Въпреки това, остава риск от свръхдефицит поради средносрочната рамка и високите разходи за персонал. Михайло Кръстев смята, че новият вариант е по-добър, защото отпадат увеличения на данъка върху дивидентите и осигуровките. Проблемите с минималната работна заплата и минималния осигурителен доход обаче остават. Очаква се другата седмица да стане ясно кога ще бъде гласуван удължителният закон на бюджета.