България влиза в 2026 г. без бюджет: Бизнесът вдига минималната заплата, чиновниците остават с по-ниска

България е изправена пред предизвикателството да започне 2026 година без приет държавен бюджет. Това е най-вероятният сценарий за правителството в оставка и парламента, които се подготвят за нови избори. В такава ситуация страната ще функционира на принципа на удължаване действието на настоящия бюджет, известен като „една дванайсета“. Това означава, че приходите ще се събират по същите правила, а разходите ще бъдат ограничени до нивата от предходната година. Бизнесът ще трябва да вдигне минималната заплата до 620,20 евро от 1 януари, докато за държавните служители тя ще остане 550,66 евро.

При липса на нов бюджет, държавата ще работи с автоматичен бюджет по принципа „една дванайсета“, без да е необходимо парламентарно решение. Този механизъм позволява основните функции на държавата да продължат, като всеки месец могат да се харчат средства до размера на разходите за същия месец на предходната година. Този сценарий не е прецедент – страната е преминавала през него три пъти през последните 10 години. Експерти предупреждават, че без бюджет ще се наложи рязане на разходи или вдигане на данъци, което може да задуши икономическия растеж.

Най-съществената промяна за гражданите е свързана с минималната работна заплата. Бизнесът е задължен да увеличи минималната заплата до 620,20 евро, тъй като този размер е определен с постановление на Министерския съвет. За държавните служители обаче минималната заплата ще остане 550,66 евро (1077 лв.), записани в Закона за държавния бюджет за 2025 г., като разликата ще бъде покрита със задна дата.

Пенсиите ще продължат да се изплащат редовно. Кодексът за социално осигуряване предвижда тяхното осъвременяване по швейцарското правило от 1 юли всяка година, което дава на депутатите шест месеца да решат какво ще се случи с тях. Обезщетенията за безработица също няма да претърпят промяна, като минималната сума на ден е 9,21 евро, а максималната – 54,78 евро. Въпреки това, майчинството през втората година няма да се увеличи от 1 януари 2026 г., оставайки 398,81 евро (780 лв.), вместо предложените 460,17 евро (900 лв.).

Увеличенията на заплатите на полицаите и военните ще се осъществят, защото са разписани в отделни закони. Предвиденото 10% увеличение за останалата администрация и академичния състав в университетите няма да се случи. Максималният осигурителен доход ще остане 2111,64 евро (4130 лв.), докато не бъде приет нов вариант.

Служебният финансов министър не възнамерява да внася удължителен закон, тъй като големите партии са критични към предложената бюджетна рамка. Това забавяне създава рискове за предвидимостта на бизнеса и публичните инвестиции. Икономистът Михаил Кръстев обаче смята, че няма нищо катастрофално в удължителния бюджет, тъй като той временно замразява разходите до политическо решение. От КНСБ са на друго мнение.

Да се твърди, че няма проблем бюджетът за следващата година да не бъде приет навреме, е не просто проява на некомпетентност, а на откровена безотговорност. Бюджетът не е просто някакъв счетоводен документ, който може да почака. Той е закон, който гарантира сигурността на доходите на милиони българи – пенсии, заплати, социални плащания, както и субсидиите на всички 265 общини,

обяснява главният икономист на КНСБ Любослав Костов. Той подчертава, че забавянето означава несигурност за хората и блокиране на важни програми и инвестиции. Общините също ще трябва да работят със старите си бюджети, което ограничава тяхната способност да реализират нови проекти.