България вече участва в решенията на Европейската централна банка

България вече е пълноправен член на еврозоната. Това потвърди заместник-министърът на външните работи Николай Павлов. Страната ни участва в решенията и политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ). Тя допринася и за финансовите институции на валутния съюз.

Павлов направи изявлението по време на дискусия. Тя бе посветена на приоритетите на кипърското председателство на Съвета на Европейския съюз. Кипърското председателство започна на 1 януари 2026 г. Влизането в еврозоната е стратегически избор за България. То затвърждава мястото ѝ в обединена Европа.

Присъединяването към еврозоната се случи на 1 януари 2026 г. България стана 21-вата членка на ЕС. Българската народна банка се присъедини към Евросистемата. Управителят ѝ вече има място в Управителния съвет на ЕЦБ. Евробанкнотите и монетите влязоха в обращение. Фиксираният обменен курс е 1 евро = 1.95583 лева. Българският пазар се присъедини към услугите на Евросистемата в TARGET.

Според Николай Павлов, присъединяването гарантира финансова стабилност и просперитет. Той подчерта, че България ще допринася за общоевропейския финансов проект. Европейската комисия и ЕЦБ издадоха положителни доклади на 4 юни 2025 г. Те потвърдиха готовността на България за еврозоната. Съветът на ЕС одобри присъединяването на 8 юли 2025 г. Европейският парламент също подкрепи решението.

Преходът към евро включваше едномесечен период. През него се приемаха както левове, така и евро. Левовите банкови сметки бяха автоматично преизчислени в евро. Цените се обявяваха в двете валути за една година. Премиерът в оставка Росен Желязков определи приемането на еврото като „стратегическа стъпка, която носи по-голяма сигурност, финансова стабилност и повече възможности.“

В променената глобална среда, засилването на сътрудничеството е ключово. Мерките в областта на отбраната и сигурността на ЕС също са общи цели. Павлов заяви, че България подкрепя приоритетите на кипърското председателство.

Приветстваме визията на председателството за създаване на силна европейска отбранителна промишленост, която представлява съществен фактор за гарантиране на стратегическите нужди и е от съществено значение за сигурността в Европа, заяви Павлов.

Заместник-министърът подчерта нуждата от повече усилия. Те са за увеличаване на разходите за отбрана. Важно е и повишаването на инвестициите в европейската отбранителна индустрия. Руската агресия срещу Украйна остава основен приоритет.

Подкрепата за намиране на дипломатическо решение чрез запазването на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна е от приоритетна важност. От основополагащо значение е максималното поддържане на единството в ЕС и участието на ЕС в преговорите по въпросите, които ни касаят, коментира Павлов.

България приветства ангажираността на кипърското председателство. То отстоява водещата роля на принципа на собствените заслуги. Подкрепя и утвърдената методология на процеса на разширяване на Съюза. Позицията на България за Република Северна Македония е ясна. България е ангажирана с Европейския консенсус от юли 2022 г. Няма допълнителни условия, освен стриктното прилагане на всички негови аспекти, добави Павлов.