България в числа: 6,4 милиона души, обезлюдени села и икономически парадокси

България преминава през мащабни социални и икономически трансформации според последните данни на статистиката. Председателят на Националния статистически институт (НСИ) Атанас Атанасов представи актуален анализ на демографските и икономическите процеси. Населението на България е намаляло до 6 437 360 души според данните за 2024 година. Тази тенденция към спад започва още през 1985 година. Тогава страната е имала почти 9 милиона жители.

В навечерието на избори темата за избирателните списъци отново предизвиква дебати. НСИ често бива сравняван с броя на имащите право на глас. Атанас Атанасов категорично разграничи отговорностите на институцията.

„НСИ няма никакви ангажименти към избирателните списъци. Всъщност имаше идея да се промени Изборния кодекс като идеята беше НСИ да прави списъци, но тази идея отпадна.“

Шефът на НСИ подчерта, че институтът е независима организация с други задачи. Разминаванията в цифрите за Видин например имат своето логично обяснение. НСИ изследва хората на територията на страната, включително чужденците. Конституцията обаче дава право на глас на всички български граждани у нас и в чужбина.

Демографските процеси в страната са изключително устойчиви и трудно се променят бързо. НСИ: Населението на България е 6 437 360 души и се очаква да остане около тази цифра. Въпреки това регионалните дисбаланси стават все по-силно изразени. Около 40% от територията на страната вече се определя като демографска пустиня. В България съществуват малко над 5200 населени места.

„В България има малко над 5200 населени места. Голяма част от тези населени места са обезлюдени. Ще дам един пример – почти 200 населени места в България, въпреки че са със статут на населено място, нямат нито един жител.“

Вътрешната миграция продължава да насочва хората към големите икономически центрове. София, Пловдив, Варна и Бургас остават основните дестинации за търсещите работа. Днес едва една четвърт от българите живеят в селата. Това води до драматичен спад в области като Видин и Смолян. Населението на Видин е намаляло с една четвърт само за десет години. Смолян, въпреки статута си на областен град, има едва 24 хиляди жители.

Демографската структура показва и сериозна разлика в продължителността на живота. Жените в България живеят средно 79.3 години, докато при мъжете продължителността е 71.9 години. На всеки 100 мъже в страната се падат около 108 жени. Въпреки намаляващия брой жители, строителният сектор бележи ръст. Много от новите жилища обаче остават празни.

„Един от малкото варианти е да спестявате в България, да инвестирате в недвижими имоти… затова хората в България инвестират в недвижими имоти“

Икономическата картина се допълва от парадоксите при инфлацията и доходите. Личната инфлация на всеки гражданин се различава от средната за държавата. НСИ измерва общите нива за всички 6,4 милиона души. Положителен знак е намаляващият дял на разходите за храна.

„В момента е под 30% делът, който домакинствата харчат за храна… В 90-те години е достигал до 50%.“

Този спад е индикатор за бавно повишаване на жизнения стандарт.

Пазарът на труда страда от хроничен недостиг на работна ръка. Безработицата в големите градове е рекордно ниска. Председателят на НСИ: Безработицата е рекордно ниска и това стимулира ръста на заплатите. Средната заплата в София достига 3500 лева, докато средната стойност за страната е 2500 лева. Тези разлики в доходите засилват вътрешната миграция към столицата.

Интересен факт в статистиката е наличието на хора без гражданство. В световен мащаб те са над 10 милиона души по данни на ООН. В България техният брой е малко над 500 души. Страната ни също така отчита най-високия коефициент на плодовитост в ЕС от 1.8 раждания. Въпреки това високата смъртност остава основен фактор за демографския спад. През 2024 година държавата е отделила значителни средства за социална подкрепа. Над 669 милиона лева са изплатени за майчинство и семейни помощи.