България удължава забраната за износ на ключови лекарства до март 2026 г.

Министерството на здравеопазването удължава забраната за износ на някои инсулини и антибиотици. Мярката ще действа до 24 март 2026 г. Забранява се и износът на антианемични и други медикаменти. Това става ясно от заповед на министъра на здравеопазването в оставка доц. Силви Кирилов.

Заповедта е публикувана на сайта на Министерството на здравеопазването. Тя влиза в сила от 24 януари. Първата забрана беше въведена през ноември 2023 г., като сега срокът отново се удължава. Забраната за износ на останалите лекарства започва от следващата седмица.

Целта на тази мярка е да се осигури наличност на необходимите медикаменти на българския аптечен пазар. Министерството получава множество сигнали за затруднения в снабдяването на аптеките. Тези проблеми касаят и пациентите.

Забраната обхваща няколко фармакологични групи. Сред тях са „Инсулини и аналози“ и „Инхибитори на натриево-глюкозния ко-транспортер 2“. Включени са и „Понижаващи кръвната захар лекарства с изключение на инсулини“, като Semaglutide. Ограничението важи и за някои антибактериални продукти за системна употреба.

Конкретни лекарства като Azithromycin, Clarithromycin и Amoxicillin/clavulanic acid попадат под забрана в определени форми. Забранява се и износът на Mesalazine, който е от групата „Аминосалицилова киселина и подобни средства“. Този медикамент е ключов за лечението на улцерозен колит и болест на Крон, за който има сигнали за липси. „Други лекарства, повлияващи костната структура и минерализация“ като Denosumab, също са включени. Списъкът завършва с „Други антианемични препарати“.

Преди да се вземе решението, е направен анализ.

„С цел извършване на анализ на ситуацията за наличието на медикаменти за лечение на диабет, антиинфекциозни лекарствени продукти, лекарства за лечение на хронични възпалителни заболявания на чревния тракт, за лечение на остеопороза при жени в постменопауза и при мъже, изложени на повишен риск от фрактури, както и за лечение на определени видове анемия, е изискана информация от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) и от регионалните здравни инспекции“, се посочва в мотивите към заповедта.

Анализът установил затруднения в снабдяването. Причините са отказ за доставка, увеличен брой пациенти и забавени доставки. Откази са постъпвали и от складовете на търговците на едро.