България, Турция и Румъния планират мащабно разширяване на транспортните коридори за облекчаване на трафика
България, Турция и Румъния се ангажираха със съвместно изграждане на нови пътни и железопътни коридори за справяне с растящия трафик, който годишно нараства с над 20%. Сред стратегическите проекти са автомагистрала „Черно море“, четвърти мост над Дунав при Силистра–Калъраш и нова жп линия Одрин–Хамза Беили–Лесово–Ямбол.
България, Турция и Румъния започват съвместна работа по изграждане на нови пътни и железопътни връзки. Целта на инициативата е облекчаване на растящия трафик между трите държави и засилване ролята на региона като ключов логистичен коридор, свързващ Европа, Близкия изток и Кавказ.
Решението бе взето по време на тристранна среща, проведена на 17 октомври 2025 г. В нея участваха вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов, турският министър на транспорта и инфраструктурата Абдулкадир Уралоглу и румънският държавен секретар по транспорта Хорациу Козма.
Министър Караджов подчерта, че настоящата инфраструктура изпитва огромно натоварване. В момента основните пътни връзки между България и Турция преминават през Капитан Андреево и Лесово, докато трафикът към Румъния минава главно през Русе и Видин. Това натоварване често води до почти непрекъснати задръствания и забавяния на доставките. Данните са тревожни: трафикът от и към България расте с над 20% на годишна база.
„В момента основният трафик между България и Турция преминава през Капитан Андреево и по-малко през Лесово, а към Румъния – основно през Русе и по-малко през Видин. Огромното натоварване води до почти непрекъснати задръствания и закъснения на доставките. Данните за натоварването на пътната ни мрежа сочат, че трафикът от и към България расте с над 20% на годишна база. Подобно е положението и с единствените ни железопътни връзки с Турция – трафикът там е достигнал предела на модернизираната жп линия от Свиленград до Пловдив. Трябва отсега да мислим за решения на тези проблеми, защото превозите от и през България ще се удвоят през следващите пет години, ако тенденцията се запази“
— Гроздан Караджов, Вицепремиер и министър на транспорта и съобщенията
Министърът посочи, че уязвимостта на транспортната свързаност е станала ясно видима при ремонта на Дунав мост при Русе, където се образуваха километрични опашки. Това налага търсенето на алтернативни трасета – както пътни, така и железопътни – за гарантиране стабилност на логистичните вериги.
Ключови пътни и железопътни проекти
Един от приоритетите е автомагистрала „Черно море“. Тя представлява естествено продължение на Южния транспортен коридор и има за цел да свърже Истанбул–Варна–Румъния–Молдова–Украйна. Министър Караджов подчерта, че проектът трябва да се разглежда като обща инфраструктурна кауза за трите държави.
„Заедно с Румъния трябва да определим най-северната точка на магистралата – Дуранкулак, Кардам или Силистра. Наред с това е време да поставим на масата и въпроса за четвърти мост над Дунав при Силистра–Калъраш, който ще осигури допълнителна свързаност по направлението Север–Юг“
— Гроздан Караджов, Вицепремиер и министър на транспорта и съобщенията
Обсъдиха се и мерки за облекчаване на логистичния натиск върху железопътната мрежа. Понастоящем единствената жп връзка с Турция – модернизираната линия от Свиленград до Пловдив – е достигнала предела си, като е използвана на 90% от капацитета си. В рамките на двустранната среща между Караджов и Уралоглу беше обсъден проектът за втора железопътна линия по същото направление Свиленград–Пловдив, която трябва да разтовари съществуващата.
Като втори стратегически проект за облекчаване на регионалния натиск, министър Караджов посочи и изграждането на нова алтернативна юг-северна връзка.
„Вторият стратегически проект, който ще облекчи логистичния натиск в региона, е жп линията Одрин–Хамза Беили–Лесово–Ямбол. Тя ще осигури алтернативна връзка по направлението юг-север“
— Гроздан Караджов, Вицепремиер и министър на транспорта и съобщенията
Турският министър Абдулкадир Уралоглу потвърди категоричната подкрепа на Анкара за по-тясно сътрудничество между Турция, България и Румъния. Той посочи, че това включва използването на публично-частни партньорства и съвместно внасяне на проектни предложения пред международните финансови институции.
