България ще осигури коридор за Путин до Будапеща: Разделение в ЕС заради евентуалната среща Тръмп-Зеленски
България обяви готовност да предостави въздушен коридор на Владимир Путин за евентуална среща с Доналд Тръмп и Володимир Зеленски в Будапеща, ако бъде поискан, в подкрепа на мирните усилия. На този фон, външните министри на ЕС в Люксембург обсъдиха 19-ия пакет санкции, докато Кая Калас изрази скептицизъм към срещата заради заповедта за арест на Путин. Междувременно унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че успехът на преговорите е от „фундаментален екзистенциален интерес“ за страната му.
България изрази готовност да предостави въздушен коридор на руския президент Владимир Путин, ако бъде поискан, за да може той да присъства на евентуална среща с Доналд Тръмп и Володимир Зеленски в Будапеща. Тази позиция беше обявена от министъра на външните работи Георг Георгиев по време на Съвета „Външни работи“ в Люксембург.
Георгиев подчерта, че макар срещата да не е насрочена, всяко усилие за мир е логично да бъде подкрепено, тъй като няма как да се проведе среща, ако един от участниците не може да стигне до нея. Българският министър добави, че България и ЕС гледат с надежда към провеждането на такава среща, защото бъдещето на Украйна не трябва да се решава без самата Украйна. Страната ни ще продължи да подкрепя териториалната цялост и суверенитета на Киев. Украинският президент Володимир Зеленски вече заяви, че е готов да се присъедини към срещата в Унгария, ако получи покана.
„Вижте, когато се полагат усилия за постигане на мир, ако условието за това е да има такава среща, най-логично е такава среща да бъде опосредствена по възможните начини”. Как се предлага да се проведе срещата, ако един от участниците не може да стигне до нея?”
— Георг Георгиев, министър на външните работи
Калъс: Срещата „не е хубава“, но санкциите продължават
На срещата в Люксембург присъства и върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Кая Калас. Тя обаче изрази резерви относно възможността за среща между Путин и Тръмп в европейска държава. Калас очаква 19-ият пакет санкции срещу Русия да бъде одобрен до края на седмицата, като увери, че това няма да е последният пакет.
Дипломат номер едно на ЕС отбеляза, че има широка подкрепа за използването на замразените руски активи в интерес на Украйна. Тя подчерта, че мирът зависи от натиска върху Москва, а не върху Киев. Министрите на външните работи на ЕС също така поискаха от Еврокомисията да представи допълнителни мерки за енергийната сигурност на Украйна и по-сериозни действия срещу „Сенчестия флот“ на Путин.
„Относно Будапеща – не, това не е хубаво. Искам да кажа, че човекът, за когото е издадена заповед за арест от Международния наказателен съд, идва в европейска държава, а въпросът отново е дали има някаква полза от това. Мисля, че трябва да видим как се развиват нещата в Будапеща, тъй като ние бяхме много твърди, а Русия преговаря, само когато е подложена на натиск. Надяваме се и президентът Тръмп ще направи същото.“
— Кая Калас, върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността
Унгария: Успехът е „екзистенциален интерес“
За разлика от ЕС, Унгария гледа на предстоящата среща като на жизненоважен елемент за своето бъдеще. Премиерът Виктор Орбан определи успеха на преговорите като „фундаментален екзистенциален интерес“ за Унгария. Той разкритикува опонентите си, които твърдят, че срещата няма пряко отражение върху живота на унгарците, посочвайки икономическите щети от войната.
По думите на Орбан, първите три години от конфликта между Русия и Украйна са стрували на Унгария 23,3 милиарда евро, което се дължи на скока на енергийните цени и инфлацията. Според него, приключването на войната ще позволи на унгарската икономика да се върне към растежа отпреди конфликта.
„Първите три години от войната между Русия и Украйна са стрували на Унгария 23,3 милиарда евро. Енергията поскъпна, инфлацията скочи“
— Виктор Орбан, премиер на Унгария
Орбан подчерта, че успехът на срещата в Будапеща ще доведе до по-евтин хляб и повече пари за всички.
Българска позиция за РСМ
В рамките на срещата в Люксембург министър Георгиев коментира и ситуацията след изборите в Република Северна Македония. Той изрази надежда, че българите ще бъдат включени в Конституцията на страната като първа стъпка за започване на преговорите. Георгиев заяви, че България няма да променя позицията си по въпроса, като призова страстите в Скопие да се уталожат след изборния процес, за да може новото правителство да се фокусира върху поетите европейски ангажименти от 2022 г.
