България се утвърждава като ключов логистичен хъб за Украйна: Търговският оборот доближава 2 млрд. долара
България и Украйна засилват икономическите си връзки, фокусирайки се върху логистиката, енергетиката и бъдещото възстановяване. Двустранният стокообмен достигна близо 2 млрд. долара, като България се утвърди като най-сериозният търговски партньор на Киев в балканския регион. Обсъжда се създаването на съвместен логистичен център близо до Варна, Бургас и Русе за активна връзка с европейските пазари.
Икономическите отношения между България и Украйна демонстрират възходящо развитие, превръщайки страната ни в изключително важен икономически и логистичен хъб за украинския бизнес към Балканите и Европейския съюз. Тези изводи бяха очертани по време на двустранен бизнес форум в София, събрал представители на бизнеса от Киев, Одеса и региона.
Сътрудничеството е съсредоточено в няколко ключови направления, като България ясно заявява интереса си да участва активно във възстановяването на Украйна след продължаващата руска инвазия. Енергетиката, селското стопанство и инфраструктурата са ключови сектори, които предоставят огромни възможности за двустранно развитие. Днес търговската връзка е изключително силна.
„Традиционно България е най-големият търговски партньор на Украйна в балканския регион и в същото време тя е много важен пазар за украинските стоки и продукти. България е важен партньор и за съвместното ни навлизане и на пазарите на трети страни. Мястото на Украйна в търговския оборот на България непрекъснато нараства.“
— Олеся Илашчук, посланик на Украйна в България
Логистика и инфраструктура: Врата към ЕС
Логистиката и инфраструктурата се оформят като приоритетна област. В момента Украинската търговска камара и българското Министерство на транспорта обсъждат създаването на общ логистичен център в България. Целта е активно използване на морските и речните коридори около Варна, Бургас и Русе.
Ръководителят на Търговско-промишлената палата на Украйна, Генадий Чижиков, подчерта нарастващата роля на България, особено по отношение на Черноморските коридори и река Дунав, която осигурява бърз достъп на украинските стоки до европейския пазар. Вицепремиерът Гроздан Караджов също акцентира върху значението на Русе като модерен логистичен център, където се съчетават речна, пътна и железопътна инфраструктура, което ще бъде допълнително засилено с финансиране от ЕС за интермодален терминал.
Засилването на свързаността е ключово. България, Турция и Румъния работят по изграждането на нови транспортни коридори, включително автомагистрала „Черно море“, която трябва да свърже Истанбул – Варна – Румъния – Молдова – Украйна. Въвеждането на еврото в България също се очаква да улесни търговията и икономическите отношения с Украйна, действайки като „нов език на доверието“.
„Нашето послание е много просто – виждаме нови възможности за сътрудничество в областта на логистиката и инфраструктурата. България се превръща в още по-интересна страна по отношение потока от стоки през нея… Обмисляме да отворим украински логистичен център в България, за да използваме по-активно морските и речните коридори в близост до Варна, Бургас и Русе.“
— Генадий Чижиков, ръководител на Търговско-промишлената палата на Украйна
Мащабът на двустранните отношения
Лилия Иванова, председател на Българо-украинската индустриална камара, заяви, че икономическите отношения вървят във възходяща посока. Стокообменът за миналата година достигна близо 2 милиарда долара, като прогнозите сочат ръст от около 10% през 2025 г. Основни стоки, които България изнася към Украйна, са медикаменти, торове и флот стъкла, докато вносът включва слънчогледово масло и нелегирани стомани.
Позитивното развитие се дължи на няколко фактора. Споразумението за свободна търговия между ЕС и Украйна, подписано през 2017 г., оказва силно положително влияние. Освен това, голямата българска диаспора в Украйна, наброяваща 200 000 души, допринася за засилване на контактите. Важен показател за доверието е и високото присъствие на украинския бизнес у нас: Близо 9200 украински граждани или юридически лица са съдружници или еднолични собственици на фирми в България.
Възстановяване и енергийна сигурност
Украинските представители призоваха българския бизнес да не чака края на конфликта, а да се включи в проекти за възстановяване още сега. Заместник-министър Артем Рибченко призова партньорите да се включат в разнообразни, практични и изгодни за бизнеса проекти. Разрушената инфраструктура в Украйна представлява огромно предизвикателство и възможност за българския строителен сектор.
„Трябва да работим сега, да продължим напред, да обединим усилията си.“
— Генадий Чижиков, ръководител на Търговско-промишлената палата на Украйна
Енергетиката е ключов приоритет. Украинският бизнесмен Дмитро Исаченко посочи, че страната се нуждае от ново строителство на електроцентрали, специалисти и инвестиции, като пазарът предлага бърза възвръщаемост. Той подчерта, че България има голям опит в тези сфери, придобит благодарение на фондове от ЕС за изграждане на слънчеви и вятърни електроцентрали.
Въпреки силните връзки, стратегическият енергиен потенциал на България срещна ограничение през 2025 г. с отказа да продаде ядрените реактори от АЕЦ „Белене“ на Украйна. Анализатори смятат, че това решение ограничава потенциала на България да се утвърди като регионален енергиен играч и да подкрепи изцяло енергийната независимост на Киев.
„Имаме нужда от много технологии и инвестиции сега, и частните инвестиции са насочени към пазара на електроенергия в Украйна. Това са много големи инвестиции, защото пазарът е огромен… България също има голям опит в тези сфери.“
— Дмитро Исаченко, украински бизнесмен
В заключение, участниците във форума се обединиха около мнението, че Украйна предстои да се превърне в огромна площадка на икономически възможности. Българският бизнес, който демонстрира силен скок и в областта на информационните технологии, има всички предпоставки да намери своята реализация, стига да заеме позиции в правилния момент.
