България се присъедини към 22 държави срещу участието на Русия във Венецианското биенале
България и още 21 европейски държави поискаха отстраняването на Русия от Венецианското биенале през 2026 г. Европейската комисия заплаши да спре финансирането на форума, ако решението не бъде преразгледано.
Входът на биеналето при предишното му издание СНИМКА: АВТОРЪТ
България заема твърда позиция в международния дебат относно участието на Русия във Венецианското биенале. Страната ни е сред 22-те европейски държави, които официално се противопоставиха на присъствието на Руската федерация през 2026 година. Министрите на културата и външните работи подписаха съвместно писмо до ръководството на фондация „Биенале ди Венеция“. Те настояват за незабавно преразглеждане на решението за отваряне на руския национален павилион.
Писмото е адресирано до президента на биеналето Пиетранджело Бутафуоко и италианския министър на културата Алесандро Джули. В него се подчертава, че в настоящите геополитически обстоятелства руското участие е напълно неприемливо. Подписалите страни включват Австрия, Белгия, Хърватия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия и Гърция. Към тях се присъединяват Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Испания, Швеция и Украйна.
Българското правителство подкрепя общата европейска позиция, която поставя моралната отговорност над творческата автономия. Европейската комисия също реагира остро на плановете на организаторите във Венеция. Заместник-председателят Хена Виркунен и еврокомисарят по културата Глен Микалеф предупредиха за сериозни финансови последици. Европейският съюз може да спре или прекрати изцяло финансирането за фондацията на Биеналето, ако решението не бъде преразгледано.
Според Брюксел решението да се позволи на Русия да отвори павилиона си противоречи на общия отговор срещу агресията. Културните институции имат дълг да защитават демократичните ценности и свободата на изразяване. В писмото се изразяват опасения, че Москва ще използва престижния форум за политическа пропаганда. Русия търси начин да създаде образ на международна легитимност въпреки продължаващата война. Това се случва на фона на системното разрушаване на украинското културно наследство.
Изкуството е свободно само когато се развива в условията на свободно общество.
Това мнение сподели италианският министър на културата Алесандро Джули. Той обаче призна, че фондацията е независима институция и нейното управление е автономно. Президентът на биеналето Пиетранджело Бутафуоко твърдо защити своята позиция в официални изявления.
затварянето и цензурата нямат място
Бутафуоко подчерта, че събитието винаги е било пространство за културен диалог. Той вижда форума като място, което трябва да остане отворено за всички творци. В допълнителни коментари той посочи, че изкуството трябва да преобладава над геополитическите конфликти.
Въпреки мащабните протести, Русия вече подготвя своя проект, наречен „Дърво с корени в небето“. Той е вдъхновен от идеите на философа Симона Вейл и ще включва серия от звукови пърформанси. В руския проект ще вземат участие 38 млади творци, включително музиканти, поети и философи от различни страни. Куратор на павилиона е Анастасия Карнеева, а първите събития са планирани за май 2026 година.
Михаил Швидкой, специален представител на Владимир Путин за международно културно сътрудничество, коментира ситуацията с оптимизъм за Кремъл. Според него руското участие доказва, че опитите за пълна изолация на руската култура са се провалили.
България ще се представи за 12-и път на Венецианското биенале с проект на Министерството на културата. Организацията на българското участие е поверена на Националната художествена галерия в София. На предстоящото изложение ще присъстват още представители на Украйна, Иран, Израел и Беларус.
Дипломатическият натиск върху фондация „Биенале ди Венеция“ продължава да се засилва преди старта на подготовката. Очаква се решението на Управителния съвет да определи бъдещите финансови отношения между ЕС и институцията. Европейските държави остават на позиция, че изкуството не може да бъде отделено от моралните въпроси на войната.
