България се отказва от руски газ до 2028 г. и става транзитьор на американски втечнен газ
България заяви, че ще се откаже изцяло от руски газ до 2028 година, като краткосрочните договори ще бъдат прекратени до 2026 г. Държавата се стреми да се превърне в ключов транзитьор на втечнен газ от САЩ и работи активно за диверсификация на енергийните си източници чрез зелена енергия от Каспийския регион и изследване на редкоземни метали.
България предприема решителни стъпки към пълно енергийно независимост от Русия, като до 2028 г. изцяло ще прекрати ползването и транзита на руски природен газ. Това заяви премиерът Росен Желязков по време на 80-ата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, а думите му бяха подкрепени и допълнени от енергийния министър Жечко Станков.
Според изявленията на официалните лица, краткосрочните договори за доставка на руски газ ще бъдат прекратени през 2026 година, а дългосрочните – до 2028 година. Това решение е част от ангажимента на България да се присъедини към европейските решения за диверсификация на енергийните източници и да намали зависимостта си от руски енергийни доставки.
В момента, цялото потребление на природен газ в България се покрива от внос на втечнен газ, доставян чрез специализирани терминали. Вече има договорени доставки на втечнен газ от САЩ за октомври и ноември при изгодни условия, което подчертава успешния преход към алтернативни източници.
Енергийният министър Жечко Станков акцентира върху новата роля на България като ключов транзитьор на природен газ от американски терминали, разкривайки огромен потенциал за страната. Засилването на енергийната диверсификация включва и развитието на зелена енергия от Каспийския регион, както и планове за изграждане на малки модулни реактори на българска територия.
По време на срещата си с президента на Азербайджан, премиерът Желязков обсъди конкретни доставки на зелена енергия от Каспийския регион – първоначално шест гигавата от Азербайджан, с възможност да достигнат до десет гигавата, включително от Казахстан и Туркменистан. Изграждането на кабел под Черно море, както и кабели, свързващи Грузия и Армения през Турция, става все по-реалистично, особено след постигнатия мир между Азербайджан и Армения, което ще осигури още един важен източник на зелена енергия за Европа, включително за България.
Като допълнителна стъпка към енергийната диверсификация и намаляване на зависимостта от Русия, Българският енергиен холдинг подписа меморандум за разбирателство с Университета на Северна Дакота за проучване на редкоземни метали. Това е важен ход за България, тъй като редкоземните метали са ключови за производството на зелени технологии и възобновяеми енергийни системи. С това България не само се стреми към енергийна независимост, но и позиционира себе си като важен играч в бъдещата зелена икономика на Европа.
