България с патент за революционен лазерен термоядрен синтез: Държавата инвестира 10 милиона лева
Български учени от БАН постигнаха световен пробив в ядрената енергетика, като патентоваха мощно гама излъчване, резултат от лазерен термоядрен синтез. Ключовата полза е липсата на остатъчни радиоактивни отпадъци и радиация. Държавата подкрепя проекта с 10 милиона лева за изграждане на специализирана лаборатория и последващ център с европейско участие.
 
                Български учени постигнаха световен пробив в производството на ядрена енергия. Екипи от Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) и Института по електроника към БАН успешно патентоваха технология, която генерира мощно гама излъчване, резултат само от ядрена реакция.
Това постижение, определяно от учените като революция, предлага ключови ползи за екологията и енергийната сигурност: отпада необходимостта от съхранение на ядрени отпадъци и липсва остатъчно радиационно излъчване. Постижението се вписва в глобалната тенденция за развитие на по-чисти и безопасни ядрени технологии, ключови за намаляване на въглеродните емисии.
Експериментът е кулминация на години научноизследователски труд. Учените първо ускоряват неутрални частици, а след това осъществяват термоядрен синтез чрез лазер. Този метод позволява много по-ефективно ускоряване на заредените частици, обясняват експертите.
„С лазера много по-евтино и много по-ефективно може да се ускорят заредени частици.“
— Проф. Любомир Ковачев, Институт по електроника – БАН
Проф. Ковачев допълва, че след като учените са премахнали електронната обвивка на атоми на леки елементи като хелий, са успели да ги натрупат на едно място. Това създава условия за термоядрен синтез. Изследванията в тази посока продължават от девет години, преди да бъде постигнато мощното гама излъчване.
Интересът от чуждестранни лаборатории и институти към българския експеримент вече нараства. Държавата също подкрепя проекта. Министерският съвет отпусна 10 милиона лева за продължаване на разработката. Средствата са насочени към модернизация на националния капацитет за лазерни изследвания и са част от Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021-2027 г.
Вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев подчерта необходимостта от инсталиране на специализирано оборудване, което да осигури защита на учените от мощното гама-лъчение по време на експеримента.
Продължаването на работата включва две основни стъпки. Първата фаза започва с изграждане на специализирана лаборатория, която да осигури всички необходими стандарти за продължаване на експерименталната дейност.
„Започваме първа стъпка с изграждане на лаборатория, която да осигури всичките необходими стандарти и изисквания, за да продължим с експерименталната работа. Втората стъпка – при потвърждаване, анализиране, мащабиране и потвърждаване на всички процеси е изграждане на нов център, който вече ще бъде с европейско участие.“
— Доц. Екатерина Йорданова, директор на ИФТТ – БАН
Учените очакват тази работа да доведе до създаването на термоядрен реактор на синтез, като имат надеждата той да бъде български. Проектът цели постигането на чиста енергия без остатъчни радиоактивни отпадъци.
Научното постижение привлича и млади специалисти. Доц. Йорданова отбеляза, че след потвърждаването на теоретичните изследвания с експериментална работа, екипът се е обърнал към млади учени за разширяване на състава.
„Вярвам много, че България има на високо ниво експерименти и наука, които за съжаление много хора не достигат до нея като информация, но тя съществува. И е резултат на много дълги години работа и труд.“
— Мария-Габриела Желева, асистент в ИФТТ – БАН
Българският пробив е част от глобалните усилия в ядрената енергетика, която се очаква да достигне близо 10% от световното производство през 2025 г. Липсата на остатъчна радиация е ключова характеристика на новата технология, осигуряваща по-безопасен и екологичен път към енергийна независимост. Следващата фаза на проекта ще бъде осъществена с европейско участие, за да се гарантира мащабируемост и утвърждаване на процесите.

 
                       
                       
                       
                       
                       
                       
                      