България с първа Национална програма срещу антимикробната резистентност до 2029 г.

Министерството на здравеопазването (МЗ) обяви Националната програма за действие срещу антимикробната резистентност (АМР) за периода 2026–2029 г. Това е първата подобна цялостна рамка за България. Целта е ограничаване на АМР чрез координирани усилия.

Програмата обединява хуманната и ветеринарната медицина, както и опазването на околната среда. Тя е разработена съгласно Глобалния план на Световната здравна организация (СЗО). Съобразява се и с Европейския план за действие срещу АМР. Основен принцип е „Едно здраве“, отчитащ връзката между хората, животните и околната среда.

Антимикробната резистентност е сериозна заплаха. Тя намалява ефективността на лечението на инфекциите. Води до повишена заболеваемост, смъртност и разходи за здравеопазване. Според СЗО, всяка шеста лабораторно потвърдена бактериална инфекция е с устойчиви патогени.

Националната програма дефинира пет основни цели. Първата е повишаване на обществената и професионална осведоменост за рисковете от АМР. Втората цели укрепване на базата данни и знания чрез наблюдение и изследвания. Третата е засилване на контрола и превенцията на инфекциите. Четвъртата цел е оптимизиране на употребата на антибиотици при хора и животни. Последната, пета цел, осигурява ефективно управление, координация и мониторинг на програмата.

Програмата е приета на 21 януари 2026 г. с решение на Министерския съвет. Публикувана е на сайта на Министерството на здравеопазването. Тази инициатива идва след предишни забавяния. Те са били породени от политическа нестабилност и чести смени на правителствата. Сега има одобрено финансиране от Министерския съвет за МЗ и Министерството на земеделието и храните за 2026 г.

Множество медийни съобщения подчертават фокуса върху превенцията на инфекции. Също така се акцентира върху оптимизацията на антибиотиците. Това е важна стъпка за здравето на нацията.