България разполага с нови находища на критични суровини според последните проучвания

България притежава значителен потенциал за добив на критични суровини, жизненоважни за съвременните технологии и енергетиката. Последните данни от мащабни проучвания показват наличие на ценни минерали в страната. Над 200 учени работят по проекти за оценка на тези ресурси. Все още се анализира дали индустриалният добив ще бъде икономически обоснован.

България притежава третите по големина запаси от волфрам в цяла Европа. Освен това страната има доказани находища на манган, антимон, молибден и флуорит. Тези елементи са ключови за производството на батерии, електромобили и възобновяеми източници. Критичните суровини обхващат общо 34 елемента и групи метали. Сред тях са мед, алуминий, литий и редкоземни минерали като неодим и диспросий.

Проф. Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт на БАН, подчертава значението им:

„Нашето ежедневие зависи от тях. Те са в нашите мобилни телефони, компютри, те са част от производство на енергия, особено възобновяемата енергия влизат в този цикъл. Имат редица много приложения във военната индустрия, в машиностроението, в производството също на ядрена енергия.“

Десет сондажа в „Мини Марица Изток“ разкриват наличие на редкоземни метали и ценни елементи. Пробите са взети от три различни рудника в басейна. Една от тези проби е показала изключително високи съдържания на елементи. Установени са завишени нива на никел, кобалт, германий и мед. Тези ресурси са от критично значение за медицината и космическите технологии.

Проф. Светослав Георгиев обяснява ситуацията с проучванията:

„От около 30 години в България не се извършват никакви изследвания. 10 сондажа вече са направени, т.е. взета е ядка от 10 различни места на 3-те различни рудника на „Мини Марица Изток“. Не са страхотно набогатени в тези проби, освен една. В една от пробите има такива високи съдържания. Част от критичните елементи, които не са редкоземни – никел кобалт, германий, мед имат доста завишени съдържания.“

Извличането на ресурси от вече разработени находища значително намалява разходите за нова инфраструктура. Използването на съществуващи обекти като „Марица Изток“ е икономически по-изгодно. Там вече са налични пътища, железопътни линии и захранване с електричество. Маришкият басейн може да е много важен за развитието на конкурентоспособността ни чрез тези нови възможности.

Проф. Светослав Георгиев коментира предимствата на инфраструктурата:

„Не е нужно да има някаква страхотна икономическа изгода от такъв подобен добив, защото за разлика от развитието на един нов рудник, това са пътища, електроцентрала трябва да има за ток, влакови линии, всичко това вече е налично във въглищния басейн на „Марица Изток“.“

Българският енергиен холдинг си сътрудничи с Университета в Северна Дакота за анализи на лигнитните въглища. Пробите са изпратени в САЩ за детайлна оценка на потенциала за извличане на редки метали. Същевременно правителството работи върху Национална стратегия за критичните суровини. Разработването на напълно нови находища обаче може да отнеме над 15 години.

Над 200 учени работят по Националната програма за оценка на потенциала на страната. Програмата трябва да обобщи всички налични данни в рамките на пет години. Проф. Ирена Пейчева от Геологическия институт на БАН споделя оптимизъм:

„Реално в много области ще има положителни резултати, тъй като, ако нямаме находище именно на този елемент, ние ще можем да кажем къде може да се добива попътно и къде може да има потенциал.“

България остава сред малкото държави в Европа без специализирана Геоложка служба. Създаването на такава институция е приоритет за сектора. Доброто заплащане в минната индустрия може да привлече нови специалисти. Това ще затвърди позицията на страната като важен производител в региона.