България призова в ООН за отговорно използване на изкуствения интелект и засилва националната си политика
България призова в Съвета за сигурност на ООН за отговорно използване на изкуствения интелект, подчертавайки необходимостта от адаптация на международните правни стандарти. Страната ни активно разработва и национална политика за ИИ, включително създаване на координатор и орган за етично използване, подкрепа на BgGPT и BRAIN++, и акцентиране върху иновационния потенциал на INSAIT.

България потвърди своя ангажимент за насърчаване на отговорното и етично използване на изкуствения интелект (ИИ) по време на открития дебат на Съвета за сигурност на ООН в Ню Йорк. Темата на дебата беше „Изкуственият интелект и международният мир и сигурност“, проведен в рамките на 80-ата сесия на Общото събрание на ООН. Министърът на външните работи Георг Георгиев представи българската позиция, подчертавайки необходимостта от адаптация и разширяване на международните правни стандарти във връзка с бързото развитие на новите технологии.
Георгиев предупреди, че противници на международния правов ред инвестират в технологии за офанзивни цели, а дезинформационните кампании, захранвани от ИИ, застрашават демократичните ценности. Той посочи, че войната на Русия срещу Украйна демонстрира прилагането на ИИ на бойното поле и че в бъдеще ИИ ще става все по-адаптивен в конфликтни ситуации, призовавайки за засилено сътрудничество с частния сектор и академичните среди. Министърът подчерта, че ИИ трябва да се развива в съответствие с международното право, включително Устава на ООН, международното хуманитарно право и правата на човека. България активно подкрепя международни инициативи като Сеулския „Blueprint for Action“ и политическата декларация за отговорна употреба на ИИ.
В допълнение към международните си ангажименти, България активно работи и по развиването на националната си политика за ИИ. Предстои законодателство, което предвижда създаването на национален координатор и орган за етично използване на ИИ. Тази инициатива цели разделно управление между публичния и частния сектор, като министърът на електронното управление ще отговаря за ИИ в обществения сектор, а министърът на иновациите – в частния.
Страната ни също така подкрепя национални инфраструктури, включително голям езиков модел BgGPT и изграждането на фабриката за ИИ BRAIN++, които са ключови елементи от стратегията за цифров суверенитет. Иновационният потенциал е подчертан и от Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT), който си сътрудничи със световни партньори, както и от суперкомпютъра Discoverer.
Евродепутат Емил Радев също акцентира върху необходимостта от балансиран контрол и етични насоки за ИИ, за да се избегнат рискове от превръщането му във „Вавилонска кула“ без регулация. Българският външен министър Георгиев заключи, че в епоха на бърза технологична трансформация, ИИ е едновременно възможност и риск. Той заяви, че България ще продължи да бъде активен участник в глобалния диалог за ИИ, насърчавайки решения, които укрепват международния мир, гарантират сигурността и защитават човешкото достойнство. „Нашата амбиция е да изградим свят, в който технологиите служат на хората, в който иновациите се развиват отговорно, а изкуственият интелект се превръща в инструмент за стабилност и просперитет за бъдещите поколения“, подчерта Георгиев.