България пред риск от огромни санкции: Правосъдното министерство представя шест ключови директиви за обсъждане
Министерството на правосъдието ще представи за обществено обсъждане шест европейски директиви в областта на наказателното право, чието транспониране е забавено с години. България е заплашена с огромни имуществени санкции, които могат да достигнат 12 млн. лв. еднократно и до 18 000 лв. дневна санкция, като Европейската комисия вече е предявила иск пред Съда на ЕС. Директивите укрепват процесуалните права на заподозрените лица, които все още не са обвиняеми.
Министерството на правосъдието (МП) обяви, че до седмица ще представи за обществено обсъждане текстовете за транспониране на шест европейски директиви в областта на наказателното право. Прилагането на тези директиви е забавено с няколко години, което поставя страната под сериозен натиск от страна на Европейския съюз.
Днес министърът на правосъдието Георги Георгиев и Ана Гайего, генерален директор на ГД „Правосъдие и защита на потребителите“ в Европейската комисия, обсъдиха забавянето в Брюксел. МП уведоми Европейската комисия, че законопроектът е финализиран и предстои обсъждането и приемането му от Народното събрание. С пълното транспониране на тези мерки България се стреми да превентира налагането на имуществени санкции от Съда на ЕС и бъдещи осъдителни решения в Европейския съд по правата на човека.
Забавянето вече има конкретни последици. Европейската комисия е предявила иск срещу България пред Съда на ЕС заради неправилно транспониране на някои от директивите, което потвърждава сериозността на ситуацията. Заради това България е заплашена с налагането на огромни имуществени санкции. Първоначалният еднократен размер може да достигне 12 млн. лв., като след това може да продължи със санкция до 18 000 лв. за всеки ден забава до пълното транспониране на всяка от директивите поотделно.
Шестте директиви, популярни като директивите за „заподозрените лица“, целят да укрепят процесуалните права на лица, които са заподозрени в извършване на престъпление, но все още не са привлечени като обвиняеми. С промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и специалните закони се уреждат ключови процесуални права.
Тези права включват правото на адвокат, на правна помощ, на превод и правото на запазване на мълчание. Особено внимание се обръща на правата на непълнолетните в случаите, когато има данни или съмнения за участие в престъпление, но все още не са събрани достатъчно доказателства за повдигане на обвинение. Сред шестте директиви е и Директива (ЕС) 2024/1203, която се фокусира върху защитата на околната среда чрез наказателно право, изисквайки криминализиране на умишлени действия, увреждащи околната среда.
В контекста на реформите, политическа партия „Да, България“ настоява за по-строг контрол и проверка на действията на правоохранителните органи, като поставя въпроси за законосъобразността и прозрачността при събиране на доказателства, което е пряко свързано с тези европейски изисквания.
По време на срещата си в Брюксел министър Георгиев и Ана Гайего обсъдиха също напредъка по изпълнението на мерките по второ и трето плащане от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и действията по изпълнение на препоръките към България в Доклада за върховенство на закона. Коментиран бе и изготвеният от МП проект на Закон за прозрачност и почтеност в управлението, който регулира лобистките дейности. Този законопроект е част от ангажиментите по четвъртото плащане на ПВУ и предстои да бъде публикуван за обществено обсъждане след цялостна предварителна оценка на въздействието.
В началото на октомври 2025 г. парламентът вече прие на първо четене промени в НПК, които изпълняват поети ангажименти по Националния план за възстановяване и устойчивост, както и заложените цели в Програмата за управление на Република България за периода 2025 г. – 2029 г.
