България пред прага на еврозоната: Уроците от Хърватия и Словакия
България е на прага на еврозоната, като от 1 януари 2026 г. ще приеме единната европейска валута. Опитът на Хърватия и Словакия показва, че еврото носи стабилност, инвестиции и икономически растеж, въпреки първоначалните опасения за цените. За България ключът към успеха е продължаването на структурните реформи и инвестициите в образованието.
По-малко от три седмици ни делят от исторически момент за България – присъединяването към еврозоната. От 1 януари 2026 г. страната ни ще стане 21-вата държава с единна европейска валута. Този преход повдига много въпроси, особено за ефекта върху цените и стандарта на живот. Опитът на Хърватия и Словакия предлага ценни перспективи.
Премиерът Росен Желязков потвърди, че българските евромонети ще са законно платежно средство от 1 януари 2026 г. Те ще носят национални символи. Пощенска банка обяви, че АТМ устройствата ще бъдат заредени с лева и евро на 30 декември 2025 г. Системите ще се пренастройват на 31 декември от 22:30 ч. до 1 януари 01:00 ч.
Хърватия: Пример за евроизация преди еврото
Хърватия прие еврото преди три години, през 2023 г., като 20-и член на еврозоната. Страната е сочена за пример както от поддръжници, така и от противници на еврото в България. След тежки войни и природни бедствия, Хърватия показва стабилен икономически растеж и големи инвестиции, особено от европейски фондове.
Звонимир Савич, специален съветник на министър-председателя: „В началото на ковид пандемията публичният дълг към БВП беше почти 90%, но няколко години след това ние сме под 60%. Това показва, че сме стабилни и контролираме бюджета, грижим се за обществото и пенсиите. За последните 7 години пенсиите се увеличиха с почти 100%.“
Основно притеснение при въвеждането на еврото е евентуално повишаване на цените. Общественото мнение често се противопоставя на икономическата наука по този въпрос.
Ана Кнежевич, председател на Хърватската асоциация за потребителска защита: „Цените полудяха и постоянно растат и хората проклеха еврото. Не може да следват този ръст и според тях цените постоянно се повишават.“
Въпреки това, икономическите експерти обясняват, че инфлацията е глобален феномен, а не пряк резултат от въвеждането на еврото.
Майкъл Фауленд, подуправител на Хърватската народна банка: „Кумулативната инфлация в Хърватия от 2021 г. насам, когато започна да расте, е 32%. Същото е в България и в други източноевропейски страни, където нарасна дори повече. Как може да обвиняваме въвеждането на еврото в Хърватия за инфлацията? Очевидно е, че е нещо друго.“
Проучвания показват, че средният ефект от въвеждането на еврото върху цените е минимален. Проф. Марияна Иванов от Загребския университет посочва, че „средният ефект от въвеждането на еврото е само 0,4 процентни пункта за всички стоки и услуги.“
Преди приемането на еврото, Хърватия вече е била „евроизирана“, с цени на имоти и коли в евро и голяма част от депозитите в единната валута. Търговията с ЕС съставлява 3/4 от общата търговия на страната. Отпадането на нуждата от конвертиране на валута е още едно предимство.
Публичната подкрепа за еврото се засилва след влизането в еврозоната, когато започват да се усещат преките ползи. В случай на финансови затруднения, правителството може да разчита на Европейския механизъм за стабилност. Две години след като Хърватия прие единната валута, стремежът е към присъединяване към ОИСР.
Ивана Газич, председател на УС на Загребската фондова борса: „Единствената опозиция сред обществото казваше, че губим част от независимостта си. Но какво всъщност представлява независимостта на собствената валута?“
Словакия: Икономически тигър с евро от 2009 г.
Словакия използва еврото от 2009 г. и е ценен източник на дългосрочен опит. Страната се превръща в икономически тигър след период на висока безработица. Присъединяването към еврозоната допринася за икономическия растеж на тази малка отворена икономика.
Габриел Махлица, директор на Институт за финансови политики, Министерство на финансите на Словакия: „Присъединяването към еврозоната бе начин да покажем на нашите икономически партньори, че сме по-стабилни и по-предсказуеми.“
Приемането на еврото създава предпоставка за стабилна монетарна среда, която дългосрочно поддържа инфлацията по-ниска. Въпреки че Словакия се присъединява към еврозоната в разгара на световната финансова криза, изследване на ОИСР показва 10% ръст в БВП след преминаването към еврото. Одобрението за еврото сред населението е над 80% след 17 години членство.
Игор Барат, член на борда на директорите на Ексим банка: „Еврото е инструмент. То е като по-добро гориво за вашия двигател, но без да се настройват други елементи не можете да усетите ползата от него. Преди да въведете еврото, трябва да направите реформи. След като имате еврото, трябва да продължите с реформите.“
България и еврото: Ключови аспекти
България е в период на двойно обозначаване на цените в лева и евро от 8 август 2025 г. до 31 декември 2026 г. Фиксираният курс е 1 евро = 1.95583 лева. Периодът на двойно обращение на банкноти и монети ще бъде от 1 до 31 януари 2026 г. След това еврото ще бъде единствено законно платежно средство. Обменът на левове в евро ще бъде безплатен в банки и пощи до 30 юни 2026 г.
Еврото отваря врати за инвестиции и бизнес, но истинските ползи идват от структурните реформи, повишената продуктивност и образованието. То е инструмент, който подпомага, но не замества нуждата от постоянни усилия за развитие.
