България пред прага на 70% от средния стандарт за ЕС: ИПИ прогнозира преломна 2027 г.
Според анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) България е на път да прескочи границата от 70% от средното ниво за ЕС до 2027 г., благодарение на макроикономическата стабилност и високия растеж. Въпреки това, регионалните различия остават дълбоки, като София достига над 130% от средното за ЕС, докато останалата част от страната е в диапазона 30-60%. Столицата генерира над 40% от брутната добавена стойност и концентрира по-голямата част от чуждестранните инвестиции и високотехнологичните сектори.
Според икономисти след 2 години българският потребител ще достигне 70% от покупателната способност на средния европеец. СНИМКА: ЙОРДАН СИМЕОНОВ
България бележи устойчив напредък в икономическото си сближаване с Европейския съюз. Според анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) страната е на път да прескочи важен праг. Очакванията са през 2027 г. България да надхвърли границата от 70% от средното ниво за ЕС, измерено чрез БВП на човек от населението по стандарти на покупателна способност.
През последните 25 години България демонстрира значителен ръст. През 1999 г. БВП на човек е бил едва 28% от средното за ЕС. През 2010 г. този процент достига 44%, а към 2024 г. вече е 66%. Този процес на икономическо догонване е резултат от поддържането на макроикономическа стабилност и последователно по-високия икономически растеж в България в сравнение със средния за Съюза.
Растеж и предизвикателства
Въпреки че Европа премина през три периода на отрицателен икономически растеж (глобалната финансова криза 2008-2009 г., дълговата криза 2012-2013 г. и пандемията 2020 г.), икономиката на България следва общата динамика. Страната изпада в рецесия през същите периоди, но почти неизменно е на пътя на икономическия растеж и конвергенцията.
Към средата на 2025 г. икономическият растеж в България достига 3,4% спрямо 1,4% средно за ЕС. Това показва, че страната продължава да догонва държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Растежът през последните две години се дължи основно на увеличаването на потреблението, подкрепено от високия ръст на възнагражденията и рекордните нива на ипотечното кредитиране.
Въпреки това, инвестиционната активност остава по-ниска спрямо успешните примери в района на ЦИЕ. Анализът подчертава, че са необходими концентрирани усилия за развитие на индустриалната база и стимулиране на инвестиции във високотехнологични производства и интензивни на знание услуги.
Дълбоки регионални различия
Основна характеристика на развитието на България продължават да бъдат устойчивите регионални различия. Южните райони, включително столицата, концентрират около две трети от населението и над три четвърти от създадената брутна добавена стойност.
София има доминираща роля в националната икономика. Тя създава над 40% от общата брутна добавена стойност. Докато столицата достига над 130% от средното за ЕС – сходно ниво на икономическо развитие с други столици от ЦИЕ – останалата част от страната е „заключена“ в рамките на 30-60% от средното за ЕС.
Регионалните данни показват, че Югозападният район (с център София) е достигнал 97% от средноевропейското ниво на покупателна способност през 2022 г., което е значителен скок спрямо 50% през 2000 г. Допълнително, София концентрира 50% от чуждестранните инвестиции, възлизащи на около 15 млрд. евро, и 19% от населението на България.
Секторно господство и местни предизвикателства
Доминиращата позиция на столицата се дължи на нейната роля във високотехнологичните сектори. София генерира 88% от националната добавена стойност в сектора на ИКТ. Тя е отговорна за 84% от добавената стойност в услугите и между 70-73% в професионалните и административните дейности. Столицата допринася и за 80% от показателите на дигиталния сектор общо.
На фона на изпреварващото развитие на южните райони, предизвикано от по-добрата транспортна и индустриална свързаност, се очертават сериозни предизвикателства пред местната власт в останалите райони.
Делът на собствените приходи в общите разходи на общините в България се е свил от над 40% през периода 2015-2017 г. до под 25% през 2024 г. Това, съчетано с демографските тенденции, води до това, че в 46 общини държавата или общината се е превърнала в най-големия работодател, наемайки повече от половината от работещите.
