България планира поетапно спиране на руския газ до 2028 г. и инвестиции в енергийна диверсификация
България подкрепя поетапното спиране на руския газ, като дългосрочните договори ще бъдат прекратени до 2028 г., а краткосрочните – до 2026 г. Страната проучва възможността за разполагане на малки модулни реактори и за доставка на зелена енергия от Каспийския регион. Тези мерки са част от стратегията за енергийна независимост и диверсификация на енергийните източници.

Снимка: iStock by Getty Images
България предприема решителни стъпки към енергийна независимост, обявявайки поетапното прекратяване на доставките и транзита на руски газ. Според изявления на премиера Росен Желязков и енергийния министър Жечо Станков, страната ни подкрепя намерението на ЕС за спиране на руския газ, като дългосрочните договори ще бъдат прекратени до 2028 г., а краткосрочните – още от 2026 г. Това решение беше обявено по време на сесията на ООН в Ню Йорк, след като американският президент критикува продължаващото снабдяване на Европа с руско синьо гориво.
Енергийният министър Жечо Станков обясни, че България заема ясна позиция по инициативата на комисаря Йоргенсен за изработване на регламент, който да урегулира тези срокове. „Това дава изключителен потенциал на българската държава да бъде огромен транзитьор на природен газ от LNG-терминалите в САЩ“, заяви Станков, като съобщи, че вече са получени две доставки от американски терминали за нуждите на октомври и ноември.
Въпреки ясната позиция, процесът не е лишен от предизвикателства. Напомня се, че голяма част от капацитета на газопровода „Турски поток“ (известен като „Балкански поток“) е резервиран от Газпром до 2038 г., което създава правна и техническа сложност за спирането на транзита преди този срок.
Паралелно с усилията за прекратяване на зависимостта от руски газ, България активно проучва възможности за диверсификация и осигуряване на устойчиви енергийни източници. Една от ключовите насоки е развитието на ядрената енергетика. След среща на българската делегация в Ню Йорк с представители на General Electric стана ясно, че страната ни проучва възможността за разполагане на малки модулни реактори, които биха допълнили текущия проект за изграждане на два блока Westinghouse на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Министър Станков беше изпратен директно от САЩ в Канада, за да се запознае на място с канадския опит в тази област.
Друга важна тема е доставката на зелена енергия от Каспийския регион. Премиерът Росен Желязков обсъди този въпрос с президента на Азербайджан Илхам Алиев в Ню Йорк. Разговорът е бил фокусиран върху потенциала на зелената енергия от Каспийския район да стане значим източник на електричество за Европа, включително за България. „Говорихме много конкретно за доставката на зелена енергия от Каспийския район – 6 гигавата от Азербайджан“, отбеляза Желязков, добавяйки, че с участието на Казахстан и Туркменистан, възможностите нарастват до 10 гигавата. За осъществяването на тези планове, изграждането на кабел под Черно море, както и на кабели през Грузия, Армения и Турция, става все по-реалистично.
В рамките на срещата между Желязков и Алиев беше обсъден и потенциалът на „Балкански поток“ и включването на Южния газов коридор за разширяване на доставките на азерски газ за Европа. Премиерът подчерта, че България е важен коридор и затова се отделя специално внимание на изграждането на вертикална и хоризонтална инфраструктура, което ще гарантира енергийната сигурност и независимост на страната. Разширяването на газовата инфраструктура е ключов аспект от българската стратегия за енергийна диверсификация.