България отбелязва Деня на народните будители: Почит към мисията, възродена след национална криза
България отбеляза Деня на народните будители, посветен на просветителите, книжовниците и революционерите, които съхраняват българския дух. Първото честване се състояло в Пловдив през 1909 г., а през 1922 г. празникът е обявен официално като отговор на националната криза след Първата световна война. Съвременната мисия продължава чрез „следовниците“ – личности, които днес предават знанието на поколенията.
България отбеляза Деня на народните будители – 1 ноември, посветен на книжовниците, просветителите и революционерите, които през вековете съхраниха българския дух и култура. На 1 ноември 2025 г. в страната се проведоха множество официални церемонии и културни събития, отдаващи почит на тези, които пробуждат умовете и сърцата на хората.
Историята на празника започва преди повече от век. Първото честване се състои в Пловдив през 1909 г. Датата 1 ноември традиционно е била свързана и с празника на Св. Йоан Рилски Чудотворец, небесният покровител на българския народ и държава, чийто образ е останал символ на всеотдайност и любов към отечеството.
Официалното обявяване на 1 ноември за Ден на всички „заслужили българи“ става през 1922 г. Народното събрание приема закона по инициатива на група интелектуалци и министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски, част от правителството на Александър Стамболийски. Това решение идва като отговор на националната криза след Първата световна война и Ньойския договор, целящо да възроди националния дух и самосъзнание.
При приемането на закона през 1922 г. имената на будителите не са изброени, за да се отдаде почит на всички, допринесли за духовното и национално възраждане. Сред тях са както Отец Паисий Хилендарски, смятан за първия будител, така и стотици други.
„Това са монаси, учители и основатели на читалища – хора, които са положили основата на българската просвета и култура.“
— Николай Дойнов, председател на Съюза на народните читалища
Празникът обаче преминава през труден период. Денят на народните будители е официално отменен от 1945 г. до 1992 г., когато е възстановен, продължавайки мисията си да пази знанието и българската идентичност.
Днес будителството е живо, но придобива нова форма. Председателят на Съюза на народните читалища, Николай Дойнов, коментира съвременното значение на празника:
„Днес, на 1 ноември, България отдава почит на народните будители, хората, които с перо, слово и дело са запалили искрата на знанието и свободата. Денят ни напомня, че будителството не принадлежи само на миналото, а че то живее и днес, във всеки, който пази и предава знанието нататък.“
Според Дойнов, в наши дни книжовниците вече не бива да се наричат „будители“, а „следовници“. В тази връзка Съюзът на народните читалища връчва специалната награда „Следовник на народните будители“ повече от 15 години на личности, които продължават мисията на просветата. На 1 ноември 2025 г. в рамките на официалните церемонии отново се проведе награждаване на личности с това звание.
„Ние в Съюза на народните читалища имаме специална награда – званието „Следовник на народните будители“, което се връчва вече повече от 15 години на личности, продължаващи мисията на просветата.“
— Николай Дойнов
Сред историческите фигури, символизиращи будителския дух, които са съхранили и разпространявали българското слово, се открояват още Матей Миткалото, Кръстю Пишурка и Захари Стоянов.
