България на трето място в ЕС по поскъпване на жилищата с 15,4% годишен ръст

Българският имотен пазар продължава да демонстрира изключителна динамика. Страната ни заема трето място в Европейския съюз по годишен ръст на цените на жилищата. През третото тримесечие на 2025 г. те са се повишили с внушителните 15,4%. По-висок ръст отчитат само Унгария и Португалия.

Тези данни, публикувани от Евростат, показват значително изпреварване спрямо средните нива за ЕС. В еврозоната цените нарастват с 5,1% на годишна база. За целия Европейски съюз увеличението е 5,5%.

На тримесечна база, спрямо предходното тримесечие, България също отбелязва сериозен ръст. Цените на жилищата са се повишили с 3,8%. Това ни нарежда на четвърто място в ЕС по краткосрочно поскъпване. Пред нас са Латвия, Словакия и Португалия.

Любопитен факт е, че Финландия е единствената страна в ЕС с годишен спад на цените. Понижението е с малко над 3 на сто. На тримесечна база спад е отчетен в пет държави. Най-голямо е намалението в Люксембург, следван от Финландия и Словения.

В дългосрочен план имотният пазар в България бележи още по-впечатляващи резултати. Между 2015 г. и третото тримесечие на 2025 г. цените на жилищата у нас са скочили със 156%. Това поставя България на четвърто място в ЕС по дългосрочно поскъпване. Изпреварват ни само Унгария, Португалия и Литва.

За същия десетгодишен период цените на жилищата в ЕС са нараснали средно с 63,6%. Наемите са се повишили само с малко над 21%. Тази разлика подчертава силното разминаване между пазара на собствено жилище и наемния пазар.

Основни двигатели на ръста в България са силното търсене в големите градове. Сред тях са София, Пловдив, Варна и Бургас. Ниската безработица и интересът към имотите като „защитен актив“ срещу инфлацията също допринасят. Все още добрият достъп до ипотечно кредитиране поддържа пазара активен. Повече за тенденциите може да прочетете в свързана статия.

Експерти предупреждават, че поскъпването на имотите значително изпреварва ръста на доходите. Това повишава риска от недостъпност на жилища за млади семейства. Финансови анализатори виждат в двойно по-бързия ръст на цените спрямо наемите риск от натрупване на балони. Те призовават за по-внимателна кредитна политика.

Прогнозите за 2026 г. предвиждат забавяне на ръста, но не и масов спад на цените. Очакват се по-умерени увеличения, около или под 10% годишно за големите градове. Експерти по жилищна политика настояват за активна роля на държавата. Необходими са стимули за строителство на достъпни жилища и развитие на общински жилищен фонд.