България изхвърля над 600 хиляди тона храна годишно, но спасените количества нарастват

България изхвърля над 614 милиона килограма храна годишно. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). Проблемът с разхищението на храна остава значителен, но усилията за спасяване на годни продукти се увеличават.

Цанка Миланова, директор на Българската хранителна банка, подчертава мащаба на проблема.

В България, по данни от Националния статистически институт, за година изхвърляме на боклука над 614 милиона килограма храна.

Това количество включва разхищение както от домакинствата, така и от други сектори.

Въпреки тревожните данни, Българската хранителна банка отчита сериозен ръст в дарените количества храна. През 2023 г. са спасени около 163 000 кг храна. За 2024 година спасеното количество надхвърля 431 000 килограма, което е значително увеличение.

За периода януари-ноември 2025 г. спасената храна вече е над 450 000 килограма. Това представлява над два пъти и половина ръст спрямо предходни периоди. Този напредък показва растящ капацитет за пренасочване на хранителни продукти към нуждаещи се.

Към септември 2025 г. Българската хранителна банка е спасила 364 973 кг храна на стойност над 2.6 милиона лева. Тези продукти са достигнали до 72 015 души чрез 257 организации и програми. Това е ръст от над 51% спрямо същия период на предходната година.

Интересно е, че българинът не е на челна позиция в ЕС по разхищение. Средно ние изхвърляме 93 килограма храна на човек годишно. Европейската средна стойност е по-висока – около 123-130 кг на човек. Въпреки това, 47% от потребителите в България често изхвърлят храна, което е висок дял и обяснява част от общото количество отпадъци. За повече информация по темата може да прочетете тук.

Последни данни на Евростат за 2023 г. показват, че в ЕС са генерирани 58.2 милиона тона хранителни отпадъци. Домакинствата формират най-голям дял от отпадъците в България – около 43%. Икономическият еквивалент на изхвърлените 93 кг храна е приблизително 600 лева загуба на човек годишно.

Секторното разпределение на хранителните отпадъци у нас е следното: домакинства (43%), производство и преработка (24%), ресторанти и кетъринг (16%), търговия на дребно и дистрибуция (6%). Тези данни помагат за фокусиране на мерките срещу разхищението.