България, Чехия и Италия: Руски капитали процъфтяват в ЕС въпреки санкциите
България оглавява ЕС по брой компании с руски капитали, следвана от Чехия и Италия, която отбелязва рязък ръст. Данни на Moody’s показват, че руските икономически интереси се пренастройват въпреки санкциите. Италия е изправена пред предизвикателства с проследяването на потоците от руски капитали.
Към януари 2026 г. България е страната с най-голям брой компании в ЕС, притежавани в над 40% от руски физически или юридически лица.
България оглавява класацията в ЕС по брой компании, контролирани от руски капитали. Следват я Чешката република и Италия, която отбелязва изненадващ ръст. Това разкриват данни, събрани и анализирани от агенцията Moody’s, които очертават сложна картина на икономическите връзки между ЕС и Русия по време на войната в Украйна и засилените санкции.
Към януари 2026 г. над 13 000 дружества в България са притежавани в над 40% от руски физически или юридически лица. Този феномен не е нов, а е резултат от дългогодишни и дълбоко вкоренени икономически връзки. Стратегическото положение на България като транзитна държава за руски природен газ, включително чрез газопровода TurkStream, е насърчило устойчиво присъствие на руски капитали, особено в недвижимите имоти, търговията и услугите.
Чешката република заема второ място. Тя също поддържа стари индустриални и търговски отношения с Русия. Руските участия там са концентрирани основно в промишлеността, енергетиката и логистиката. Както при България, случаят на Чехия се възприема като структурен и исторически обусловен.
Истинската изненада идва от Италия. Броят на италианските компании, контролирани от руски капитали, е скочил от 2 564 на 4 497 само за шест месеца. Това е ръст от 75%, превръщайки Италия в трета страна в ЕС по този показател. Този внезапен растеж е определен като уникален и аномален в европейски контекст, тъй като в повечето държави членки броят на подобни компании намалява или остава стабилен.
Феноменът става видим след въвеждането на член 5r от Регламент 833/2014 на ЕС, част от 12-ия пакет санкции, приет в края на 2023 г. Той задължава банките и финансовите институции да декларират на всеки шест месеца всички преводи над 100 000 евро, свързани с компании в ЕС, които са над 40% руска собственост. Целта е да се проследят евентуални парични потоци, които биха могли да подпомагат руската военна машина.
Moody’s, водеща световна агенция, събира тези данни, за да подпомогне спазването на санкционните режими. Според Никола Пасариело, директор „Финансови престъпления и съответствие“ в Moody’s за Южна Европа и Африка:
произходът на средствата често остава непроследим: отчетността се ограничава до гражданството или седалището на акционерите, а не до реалния източник на капитала.
Въпреки че Руската централна банка ограничава износа на капитали, практиката показва съществуването на обходни канали.
Новите компании с руски контрол в Италия често декларират ниски индивидуални обороти. Те са концентрирани в туризма, хотелиерството и недвижимите имоти. Въпреки това общият им оборот достига 2,5 милиарда евро годишно, което е най-високият в ЕС, наравно с Германия. Те оперират също в търговията, производството, професионалните услуги, строителството и дори във финансови и застрахователни дейности.
Италия разполага с една от най-силните системи за борба с прането на пари в света, но тя ще бъде подложена на сериозно изпитание. Особено на фона на 19-ия пакет санкции на ЕС, който разширява ограниченията върху енергията, криптовалутите, платежните системи и гиганти като Газпром и Роснефт. Към януари 2026 г. в ЕС има 49 085 компании с над 40% руска собственост, което е ръст от близо 3% спрямо лятото на 2025 г. Това показва, че въпреки санкциите, руските икономически интереси в Европа се пренастройват, но не изчезват. Както заключава Moody’s, тези тенденции подчертават необходимостта от постоянна бдителност, по-строг контрол и по-дълбока прозрачност.
На фона на тези данни, България, Италия и Чехия са сред държавите, които се противопоставят на конфискацията на блокираните руски активи за репарационен заем за Украйна. Европейската комисия дори премахна въпроса за конфискацията на замразени руски активи от дневния ред на срещата на върха на ЕС поради задкулисни преговори. Русия също прекрати военните си споразумения с България и още 10 европейски държави.
Европейската комисия предупреди България за риск от несъответствие на бюджетните планове за 2026 г. с фискалните изисквания на ЕС. Влизането на България в еврозоната на 1 януари 2026 г. може да повлияе на привличането на чужд капитал и икономическата интеграция. За повече информация относно финансовите рискове и предизвикателства, прочетете България е новият данъчен рай на Европа – как РАИ разкри фабрика за кухи фирми.
