Българите са непукисти №1 в ЕС за разхищаването на храна: Почти всеки втори изхвърля често
Проучване на ЕК, цитирано от Българската хранителна банка (БХБ), сочи, че България е с най-голям дял домакинства в ЕС, които не се интересуват от разхищаването на храна. Почти половината (47%) от българските потребители често изхвърлят храна, докато средно всеки българин губи 93 килограма храна годишно. БХБ отчита значително увеличение в количеството спасена храна, което показва растящ интерес към решаването на проблема на индивидуално ниво.
Снимка: iStock by Getty Images
Проблемът с разхищаването на храна в България остава сред най-сериозните в Европейския съюз. Според данни от проучване на Европейската комисия, проведено през март 2025 г. сред 25 000 души, ние сме държавата с най-голям дял домакинства, които не проявяват интерес към този въпрос.
Изпълнителният директор на Българската хранителна банка (БХБ), Цанка Миланова, представи резултатите от проучването. Данните показват, че 47 на сто от потребителите у нас често изхвърлят храна. Тази статистика класира България на първо място по непукизъм в ЕС по отношение на хранителните отпадъци.
Още 33 процента от българските потребители попадат в категорията на „прагматиците“. Това са хора, които изхвърлят продуктите си, за да бъдат сигурни, тъй като не могат да преценят дали храната е годна. Едва 20 процента от анкетираните демонстрират по-добро отношение към храната. За тези хора тя е ценност и я изхвърлят само при крайна необходимост, обясни Миланова.
Разхищението в Европа и България
Миланова цитира и последните данни на Евростат, публикувани вчера по повод Световния ден на храната. През 2023 г. в Европейския съюз са генерирани общо 58 200 000 тона хранителни отпадъци. Статистиката показва, че средно европеецът губи 130 килограма храна годишно.
Домакинствата генерират 53 на сто от общите отпадъци в ЕС, а индустрията – 47 на сто. Секторът на търговията на дребно и дистрибуцията има най-малък дял от 8 процента. Данните сочат слаб ръст спрямо предходната година, но проблемът остава сериозен. Това се случва въпреки усилията на ЕС да въведе ефективни мерки за намаляване на количествата.
Поставените цели на ЕС са амбициозни: до 2030 г. се предвижда намаляване с 10 процента на разхищението в производството и преработката. Допълнително, до 2030 г. ЕС цели намаляване на разхищението в домакинствата с 30%, както и в дистрибуцията, търговията на дребно и услугите за хранене.
У нас ситуацията не е много по-различна. Данните за 2022 г. показват, че България губи близо 615 000 тона храна. Средностатистически всеки българин губи 93 килограма храна годишно. Освен това, България е сред страните в ЕС, които имат най-големи затруднения в достъпа до качествена храна, което допълнително усложнява проблема с отпадъците.
Делът на хранителните отпадъци, генерирани от домакинствата в България, е 43 на сто. Следват производството и преработката на храни (24 на сто), ресторантите и услугите за хранене (16 на сто) и търговията на дребно и дистрибуцията (6 на сто).
Ролята на домакинствата и БХБ
Цанка Миланова подчерта, че този проблем не е само на хранителната индустрия, а на всяко домакинство и всеки един от нас. Поради това БХБ насочва информираността си към отделния потребител.
„Това не е проблем единствено на хранителната индустрия, а на домакинствата и на всеки един от нас“
— Цанка Миланова, Изпълнителен директор на БХБ
Организацията отчита категорична тенденция на нарастване на количеството спасена храна. Тази подкрепа достига до хора, живеещи в затруднение и бедност в цялата страна. През 2024 г. Българската хранителна банка е спасила 431 600 килограма храна на стойност над 2.2 милиона лева, достигайки до 83 335 лица.
За периода до края на септември 2025 г. спасената храна възлиза на 364 973 килограма, оценена на над 2.6 милиона лева. Тези продукти са достигнали до 72 015 души. В сравнение със същия период на миналата година, БХБ отчита увеличение на спасената храна с над 51 процента. Това показва растящ интерес към решаването на проблема.
„Тази година насочваме информираността към отделното домакинство, за да покажем как всеки един от нас в бита си участва в тази статистика“
— Цанка Миланова
По време на събитието беше направена демонстрация на количеството от 93 килограма – храната, която всеки българин губи годишно. Бяха представени и седемте златни правила за избягване на разхищаването, включително демонстрация за правилно разпределяне на продуктите в хладилника за максимално дълго запазване на качеството им.
