Българите напускат дома на родителите си средно на 30 години, а не на 28: Kои сме в ЕС?

Българите напускат родителския си дом средно на 30 години, а не на 28,2, както сочат някои проучвания, нареждайки страната ни сред държавите с най-късно отделяне от родителите в ЕС. Тази възраст е останала стабилна от 2017 г. насам и е значително по-висока от средната за Съюза – 26,2 години. Високите разходи за жилища са един от факторите, които оказват влияние върху този процес.

Снимка: iStock by Getty Images

Снимка: iStock by Getty Images

Време за четене: 2 мин. 23 септември 2025

Българите продължават да живеят под един покрив с родителите си по-дълго от средното за Европейския съюз. Последни данни от Евростат за 2024 г. сочат, че средната възраст на напускане на бащиния дом е 28,2 години, което класира страната ни на девето място в ЕС и бележи рязък спад спрямо 30-те години, установени през 2023 г. От друга страна, независими изследвания и публикации в български медии като manager.bg и mediapool.bg подчертават, че средната възраст за изнасяне от дома в България е около 30 години (данни от 2023 г.), като тази цифра остава сравнително стабилна от 2017 г. насам. Това поставя България сред страните с най-късно напускане на родителския дом в ЕС, наравно с Италия и Испания.

Средната възраст за напускане на родителския дом в ЕС като цяло е значително по-ниска – 26,2 години за миналата година, с лек спад от 26,3 години през предходната. Това означава, че българските младежи напускат дома си по-късно от средното за Съюза.

Най-късно напускат дома на родителите си в Хърватия (31,3 години), Словакия (30,9 години), Гърция (30,7 години), Италия (30,1 години) и Испания (30 години). За разлика от тях, най-млади се изнасят във Финландия (21,4 години), Дания (21,7 години) и Швеция (21,9 години).

Една от основните причини за по-дългото оставане в родителския дом може да бъде свързана с високите разходи за жилище. През 2024 г. 9,7% от младите хора на възраст между 15 и 29 години в ЕС са живели в домакинства, които са изразходвали 40% или повече от разполагаемия си доход за жилищни разходи, което се приема за свръхнатовареност. В Гърция (30,3%) и Дания (28,9%) тези проценти са особено високи.

В България делът на младите хора (15-29 години), изпитващи свръхнатовареност с високи разходи за жилище, е 7,7%, което е под средното за ЕС. За цялото население на страната ни този дял е 8% през 2024 г. Макар и по-нисък от средния за ЕС, този дял все пак оказва влияние върху възможността на младите хора да се установят самостоятелно. Коригираната информация показва, че България е сред първите места по късно напускане на дома в ЕС, като данните от 2023 г. за 30 години възраст са по-актуални от посочените 28,2 за 2024 г. в някои източници.

Тези данни подчертават трайната тенденция българите да напускат родителския дом по-късно, отколкото в по-голямата част от ЕС. Фактори като икономически условия, социални норми и достъпност на жилища продължават да играят ключова роля в определянето на този важен аспект от живота на младите хора в България.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *