Българите губят по 300 евро годишно заради изхвърлена храна

Всеки българин изхвърля средно по около 40 до 41 килограма хранителен отпадък на година. Според еколога Асен Ненов, това води до директна финансова загуба от 300 евро на човек годишно. Тези средства представляват сериозен разход за домакинствата и бизнеса в страната. Презапасяването и лошото съхранение на продуктите са основните причини за този негативен тренд.

Експертите отчитат, че общото количество изхвърлена храна в България надхвърля 614 милиона килограма годишно. Финансовата стойност на това разхищение се оценява на над 9 милиарда евро. Българите често изхвърлят храна, въпреки че 1,5 милиона души в страната живеят в бедност.

Изчислено е, че за домакинствата на човек на година губим, всеки един от нас, по около 300 евро.

Петрана Кимчева от Благоевград споделя, че тази сума е значителна на фона на средните доходи. По нейни думи 300 евро се равняват на разходите за храна за поне два месеца. Тя признава, че често изхвърля застояли продукти директно в контейнера пред дома си.

Много са, защото на фона на това, което получаваме, 300 евро така да загубим за храна. Извинявайте, обаче това е храната за три месеца. Да не е за три, за два.

Данните на Евростат за 2024 г. показват нива на разхищение от 93 кг на човек. Това все пак е по-ниско от средния европейски показател от 130 кг. Домакинствата са отговорни за 43% от общите хранителни отпадъци, докато останалите 57% се губят в производството и търговията. Най-често в боклука попадат хляб, пресни плодове, зеленчуци и млечни продукти.

Българската хранителна банка полага усилия за ограничаване на тези загуби. До края на септември 2025 г. организацията е спасила 364 973 кг храна. Това е ръст от 51% спрямо предходната година. Спасените продукти са достигнали до 72 015 нуждаещи се лица. Изпълнителният директор Цанка Миланова подчертава, че разхищението води до загуба от 1,8 милиарда лева годишен доход.

В Благоевград вече се въвеждат специални контейнери за органични отпадъци. В 8 СУ „Арсений Костенцев“ учениците вече практикуват разделно събиране на храна. Зам.-директорът Екатерина Атанасова обяснява процеса на работа в учебното заведение.

След като се нахранят, учениците отделят хранителните отпадъци в специални кофи и пластамасата, която е останала, в кошове за пластмаса.

Кметът на село Покровник, Недко Ангелов, също подкрепя инициативата за нови контейнери. Той отбелязва промяната в начина на живот на местните жители.

Малко гледат стока вече. Много малко, така че храната се хвърля в контейнерите. Хубаво е да има.

Компостирането се очертава като най-ефективния начин за превръщане на отпадъците в ресурс за почвата. Търговските вериги като Kaufland България също се включват в процеса. Компанията спасява по 22 милиона единици храна на годишна база.

Много се радвам, че в Благоевград ще има такива контейнери, където ще може да си изхвърляме храната, защото не можем да преценим колко да сготвим.

По-доброто планиране на покупките и правилното съхранение могат значително да намалят разходите на домакинствата. Това би намалило и натиска върху околната среда.