Българи в шпионската мрежа на Марсалек: агенти или „полезни идиоти“?

Предстоящ процес във Виена разкрива дълбочината на руската шпионска мрежа в Европа. На 22 януари 2026 година започва най-големият шпионски процес в Австрия от Втората световна война насам. В центъра му е Ян Марсалек, създателят на Wirecard, смятан за ключов руски агент.

Разследването, продължило осем години, обхваща Австрия, Великобритания, Германия, Франция, Италия и САЩ. То разкрива сложна мрежа от сътрудници, включително българи. Сред тях е Цвети Дончева, която през 2014 г. се мести във Виена. Тя описва себе си като „полезен идиот“ пред австрийските власти, пише „Дойче веле“.

Ключовите фигури: Егисто От и Орлин Русев

Делото във Виена е фокусирано върху Егисто От – бивш австрийски служител. Той е обвинен в сътрудничество с Марсалек. От е помагал за шпиониране, кражба на документи и подкупи. Разкритията за дейността на Марсалек и От до голяма степен се дължат на небрежността на друг българин – Орлин Русев.

През февруари 2023 г. английските власти задържат Русев в Лондон. В дома му са открити 221 телефона, 495 СИМ карти и десетки хиляди чат съобщения. Русев, въпреки технологичния си опит, не е изтрил комуникацията си с Марсалек. Тези чатове съдържат планове за отвличания и убийства.

Австрийското издание „Профил“ разполага с тези чатове. От тях става ясно, че Ян Марсалек е работил за руските ФСБ и ГРУ. Русев е имал отговорни задачи. Например, той е трябвало да осигури на Марсалек криптирани лаптопи SINA. Марсалек е споделил, че Русия няма достъп до такива технологии заради санкциите. Русев е търсил контакти в България за доставката. Според „Профил“ той е уредил и фалшив български паспорт на Марсалек.

Ролята на Цвети Дончева и Ваня Габерова

Лаптопите SINA са осигурени от Александър Суровец – бивш говорител на австрийска крайнодясна партия. Той ги е предал на Егисто От. Оттам те е трябвало да стигнат до български агенти, Истанбул и Москва. Цвети Дончева е присъствала на предаванията на техниката. Тя е била и при предаването на откраднати телефони от австрийското вътрешно министерство, предназначени за ФСБ.

Дончева, която се издържала от социални помощи, се оказва ключова фигура. В България тя се сприятелява с маникюристката Ваня Габерова. Габерова по-късно става партньорка на Бисер Джамбазов в Лондон. Джамбазов започва работа при Орлин Русев. Те рекрутират Цвети Дончева. Пред австрийските власти тя дава различни версии за участието си. Твърди, че е била лъгана, че работи по студентски проекти или за Интерпол.

Цвети Дончева е била в колата на Джамбазов по време на срещи с От. Тя потвърждава наличието на пари, предназначени за „австрийски полицаи“. Нейните показания създават сериозни проблеми за Егисто От. Разследващите откриват несъответствие от 396 162 евро между доходите и наличните му средства.

Наблюдение и опити за убийство

Групата във Виена е имала задачи да следи журналисти и служители. Сред мишените са Христо Грозев, шефът на разузнаването Омар Хаджави-Пирхнер и главната редакторка на „Профил“ Ана Талхамер. Цвети Дончева лично е следила и записвала Талхамер. Въпреки опитите си да се оправдае, Дончева ще застане пред съда заради противоречията в показанията си.

Христо Грозев е бил основна цел. Той е следен месеци наред. Апартаментът му е бил нападнат, откраднат е лаптоп. В чатове Марсалек и Русев са обсъждали потенциалното му отравяне с „Новичок“. Те са говорили и за отвличане и убийство на бивш руски следовател в Черна гора. Русев е предлагал частен самолет за целта, пилотиран от баща му. Марсалек е определил идеята като „секси“.

За да проследяват полетите на хора като Грозев, Марсалек и Русев са основали туристическа агенция в България. Те са работили и с Цветелина Генчева, служителка на летище София. Във Виена Дончева и колегите ѝ са наели апартамент срещу този на Грозев. Подкупили са и куриер за събиране на информация.

Нови развития: Марсалек в Русия и присъди в Лондон

Последни информации сочат, че Австрия обмисля лишаване от гражданство на Ян Марсалек. Това е свързано с публикации за неговото пребиваване и дейност в Русия. Марсалек е обвинен в сътрудничество с Евгений Пригожин. Той е участвал в реорганизацията на неговата империя в Африка. След бягството си в Русия през 2020 г., Марсалек е получил руски паспорти на различни имена.

През май 2025 г. лондонски съд осъди български граждани. Те получиха присъди от 5 до 10 години и 8 месеца затвор. Обвиненията са за шпионаж в полза на Русия, ръководен от Марсалек.

Държавно проникване и корупция

Австрийските власти полагат огромни усилия за разплитане на случая. Има подозрения за участие на други лица, включително служители в австрийските служби. До момента са потвърдени само три самоличности от десет замесени в кражбите на техника.

В чатовете между Русев и Марсалек се обсъжда и вербуване на служител от българското посолство в Австрия. Идентичността на жената остава неразкрита. Австрийските власти определят посолството като „много некооперативно“. Те предполагат „руско проникване“ в него. За повече информация по темата за трафика на хора, може да прочетете свързана статия.

Случаят „Марсалек“ е предизвикателство пред европейските служби. Той показва рисковете пред Европа. В него са замесени високопоставени държавни служители, тайни служби, полицаи и дипломати.

„Има много хора, които поставят собствената си изгода над общото благо – това само по себе си не е нещо необичайно. Но колко голям е криминалният потенциал в този случай и колко широкоразпространен е той в държавните апарати, е удивително“, коментира Ана Талхамер от „Профил“.

Тя добавя, че чатовете разкриват отлични връзки на групата с български институции. Там хора нарушават правилата за пари. Това е проблем на държавния контрол, който си затваря очите. Орлин Русев се е хвалил с контактите си и възможността да постигне всичко с пари.

„Ето защо хората в България излизат на улицата и то с пълно право. Нашата задача като журналисти: да гледаме там, където другите си затварят очите“, обобщава Талхамер.

Вижте също: Иван Костов: Успешна промяна води само градивен протест