Бактерия, „спяща“ в очите с десетилетия, може да е сред причините за алцхаймер
Бактерията хламидия пневмония може да се крие в ретината с десетилетия и да провокира болестта на Алцхаймер. Учени от „Сидърс-Синай“ откриха връзка между бактериалното натоварване и когнитивния спад.
Ново научно откритие хвърля нова светлина върху произхода на деменцията. Бактерията хламидия пневмония може да остане скрита в човешкото око в продължение на десетилетия. Тя е способна да активира болестта на Алцхаймер след дълъг период на латентност. Инфекцията води до смърт на нервни клетки и натрупване на специфичен протеин. Става въпрос за амилоид-бета, който се счита за основен белег на когнитивния спад.
Учените установяват, че тези бактерии често причиняват синузит и пневмония в млади години. Те обаче могат да се задържат в ретината и мозъка много дълго време. Инфекцията с хламидия пневмония предизвиква имунни реакции, свързани с хронично възпаление и невродегенерация. Ранното идентифициране на този патоген може да промени начина, по който лекуваме деменцията. Откритието дава надежда за нови терапии с антибиотици и противовъзпалителни средства.
Проучването, публикувано в престижното списание Nature, анализира проби от ретината на починали пациенти. Изследователите от Медицинския център „Сидърс-Синай“ в Лос Анджелис са изследвали 104 случая. Резултатите показват значително по-високи нива на бактерията при хора с алцхаймер. Колкото по-високо е бактериалното натоварване в окото, толкова по-тежък е бил умственият спад на пациента. Това доказва директна връзка между присъствието на микроорганизма и тежестта на заболяването.
Медицината отдавна разглежда очите като „прозорец към душата“. Днес науката ги определя като прозорец към човешкия мозък. Ретината е тъкан на централната нервна система, която е лесно достъпна за изследване. Учените са използвали генетични тестове и модерна образна диагностика, за да открият патогена. Те смятат, че хроничната инфекция от вътреклетъчни паразити усилва невровъзпалението.
Особено внимание се обръща на специфичен генетичен фактор. Изследванията показват, че генът APOE4 играе ключова роля в този процес. Носителите на този ген имат много по-високи нива на бактерии в очите. Изглежда, че този генотип пречи на тялото да изчисти инфекцията ефективно. Това позволява на хламидията да поддържа постоянно възпаление в нервната система. Освен генетиката, външните фактори също оказват влияние, тъй като рискът от алцхаймер расте от затлъстяване и други метаболитни проблеми.
Хламидия пневмония е особен вид вътреклетъчен паразит. Тя превзема живите клетки, за да се размножава и оцелява. Предава се лесно чрез пръски при кашлица или кихане. Почти всеки човек се среща с нея поне веднъж в живота си. Обикновено тя причинява леки дихателни инфекции, известни като „ходеща пневмония“. Опасността идва от способността ѝ да преминава в неактивно състояние.
Бактерията може да „заспи“ вътре в клетките за години. В тази форма тя става невидима за повечето стандартни антибиотици. Патогенът достига до мозъка, като заобикаля защитните бариери през обонятелния или зрителния нерв. Веднъж попаднала там, тя постоянно дразни нервните клетки. Тялото реагира с производство на амилоид-бета плаки. Тези плаки първоначално имат антимикробни свойства, но впоследствие разрушават комуникацията между невроните.
“Това засилва убеждението, че свързаното с инфекцията възпаление не е просто факт, който може да установим, а по него може да се проследява тежестта на заболяването чрез толкова достъпно място за откриване на възпалителен сигнал, свързан с мозъка.”
Изследванията сочат, че хламидията не е единственият заподозрян. Други патогени като Porphyromonas gingivalis, свързан с пародонтита, също се откриват в мозъка на болни. Бактерията на Лаймската болест, Borrelia burgdorferi, е друг потенциален фактор. Хроничните инфекции се свързват и с други състояния като астма и реактивният артрит. Това потвърждава потенциала на тези микроорганизми за дългогодишно присъствие в организма.
Над 55 милиона души по света страдат от алцхаймер, като броят им ще се утрои до 2050 г. Ранното откриване остава най-голямото предизвикателство пред лекарите. В бъдеще обикновен неинвазивен очен преглед може да разкрива риска от деменция. Сканирането на ретината ще търси следи от бактерията преди появата на първите признаци на загуба на памет. Ако хипотезата се потвърди, пълното елиминиране на хламидия пневмония може значително да намали случаите на деменция.
