Авиоотряд 28: Бегълци пилоти, пробит корпус и аварийни кризи с Тодор Живков
Истории за аварийни кризи и бегълци пилоти от правителствения „Авиоотряд 28“ излизат наяве. От разхерметизиране на кабини с Тодор Живков до полети с Юрий Гагарин, звеното е преживяло много. Днес бъдещето му е несигурно след призиви за закриване и продажба на самолети.
Разхерметизиране на кабината, бегълци пилоти, самоубийства, пукнати стъкла, пробит корпус, аварийни кацания – това е част от драматичната история на „Авиоотряд 28“. В продължение на над 50 години правителственото звено е изправяно пред десетки аварийни ситуации, които пилотите винаги успешно овладяват. Дори с държавни глави на борда.
Създаден през 1972 г. в чест на 28-годишнината от комунистическата власт, „Авиоотряд 28“ е обслужвал висши държавни и партийни ръководители. Два инцидента по времето на Тодор Живков ярко илюстрират напрежението и професионализма в отряда.
Първият случай е във Варна. След излитане, самолетът набира височина, но дефектен клапан не се затваря. Кабината се разхерметизира. Кислородните маски падат. Тодор Живков остава спокоен, не се паникьосва. Шефът на УБО, ген. Илия Кашев, влиза в пилотската кабина. Първият пилот го уверява, че ще снижат машината. Разследване след кацането показва фабричен дефект. Частта е подменена, а Живков подарява на екипажа електронни часовници „Правец“.
Вторият инцидент се случва в Москва. След визита при Леонид Брежнев, при проливен дъжд, един от двигателите на самолета отказва. Пилотът отказва да рискува. Съветският авиационен отряд 235 предоставя резервен самолет. Живков се прибира безопасно в София. Дългогодишният пилот Слав Добрев разказва, че Тодор Живков е бил некапризен пътник, винаги се е съобразявал с мнението на командира.
Трагична съдба има друг командир – Петър Евстатиев. Той се самоубива през 1975 г. след домашен арест. Обвинен е в опит за изнасяне на пари. Отказана му е среща с Тодор Живков. Пилотът слага край на живота си със собственото си оръжие. Всички от екипажа са били военизирани и въоръжени. Дори стюардесите са обучавани на стрелба.
През 1968 г. за полет до Ню Йорк е използван Ил-18 от БГА „Балкан“. След това е поръчан подобен за Политбюро. Гриша Филипов, бивш министър-председател, е бил силно притеснен от турбуленция. След опасно преживяване с фьонов вятър, той отказва да ползва правителствения самолет. Ген. Славчо Трънски пък се шегува с тресящ се втори пилот по време на турбуленция.
Един от най-знаковите полети е с Юрий Гагарин. На 16 юни 1966 г. той лети от София до Бургас. На връщане той моли да седне на мястото на капитана. Слав Добрев се съгласява. Гагарин изпълнява инструкциите. Над Стара Загора той помахва с крила на позната. Добрев оценява пилотирането му като „хорошо“.
Людмила Живкова пътува често с авиоотряда. Тя е описвана като внимателна, но загадъчна. Преди визита в Делхи тя моли за индийска рага музика. Винаги пътува с личен преводач и йога инструктор. След нейната смърт, през 1980-те години, се наблюдава „безразборно използване“ на самолетите. Началникът на УБО критикува „стотици екскурзии до Париж, Мадрид и Люксембург“.
Тази критика звучи актуално и днес. През последните дни лидерът на „ДПС-Ново начало“ Делян Пеевски отново настоя за закриване на Държавния авиационен оператор (бивш „Авиоотряд 28“). Той подчертава необходимостта от прекратяване на „екзотични воаяжи“ и честите полети. Транспортният министър Гроздан Караджов обяви, че се предвижда продажба на най-използвания самолет – 9-местния Фалкон. Темата за бъдещето на оператора остава актуална.
2021 година е рекордна по брой полети – над 400. Въпреки че самолетите не летят всеки ден, те изискват постоянна поддръжка. Отрядът е изпълнявал и хуманитарни мисии: транспортирал е болни, търсил е пострадали, помагал е при наводнения. Днес се решава дали Държавният авиационен оператор ще продължи да съществува. Някои експерти изразяват опасения, че закриването може да доведе до загуба на контрол върху сигурността на висшите държавни лица. Други смятат, че техническото състояние на самолетите, като Фалкон 2000, позволява експлоатация още дълги години.
