Астрономи откриха доказателства за гигантски планетарен сблъсък на 11 000 светлинни години

Астрономи са станали свидетели на едно от най-редките явления в познатата Вселена. Те са засекли вероятен сблъсък между две планети в далечна звездна система. Космическото събитие се разиграва около звездата Gaia20ehk. Този обект се намира на огромното разстояние от 11 000 светлинни години от Земята. Подробностите за уникалното откритие са публикувани в престижното научно списание „Астрофизикъл джърнъл летърс“.

Учените наблюдават необичайни промени в яркостта на далечното слънце. Тези колебания се обясняват с постепенното сблъскване на две планети. Те са обикаляли около своята звезда на разстояние, сходно с това между Земята и Слънцето. Подобно явление позволява на изследователите да видят процеси почти в реално време. Такива катаклизми често водят до образуването на нови естествени спътници или масивни прахови пръстени.

До 2016 година Gaia20ehk е изглеждала като напълно обикновена звезда. Тя е поддържала стабилна светимост в продължение на дълги периоди. Докторантът Анастасиос „Анди“ Цанидакис анализира архивни данни от мисията SPHEREx на НАСА. Той открива внезапно и хаотично поведение на небесното тяло. Около 2021 година яркостта на звездата намалява рязко три пъти за кратки интервали. Тези промени не са характерни за този тип стабилни звезди.

Първоначално спадовете в светимостта подсказват наличие на преминаващ обект. Учените предполагат, че плътен облак от прах периодично блокира светлината. Те обаче не могат веднага да определят точната причина за затъмнението. Възможностите включват звездно изригване или разрушаване на материя от черна дупка. Екипът се насочва към специализирани инфрачервени наблюдения. Те търсят топлинната следа на обекта, който закрива звездата.

Откритието се оказва изненадващо за международната научна общност. В момента, когато звездата изглежда по-слаба във видимия спектър, нейното инфрачервено излъчване се увеличава. Това означава, че материята около нея е изключително гореща. Облакът от отломки е толкова нагрят, че започва да свети интензивно в топлинния диапазон. Изчисленията показват температура от около 900 келвина. Размерът на този горещ облак достига значителна част от една астрономическа единица.

Изследователите достигат до заключението, че наблюдават останките от планетарен сблъсък. Подобни събития са характерни за младите планетни системи. В тях протопланетите често се удрят и сливат в по-големи тела. Наблюдението им в реално време обаче е изключително трудно предизвикателство. Орбитата на изхвърлените отломки трябва да премине точно пред звездата спрямо нашите телескопи. Учените трябва да уловят момента в различни спектрални диапазони едновременно.

Системата Gaia20ehk е особено интересна за разбирането на нашата собствена история. Тя напомня за водещата теория за произхода на земния спътник. Според нея изгубената планета Тея е спомогнала за образуването на Луната преди 4,5 милиарда години. Тогава гигантски удар е изхвърлил огромно количество материал в орбита около младата Земя. Този материал постепенно се е сглобил в обекта, който виждаме днес.

В други части на Космоса се наблюдават различни динамични процеси. Например, наскоро бе открита скитаща планета поглъща газ и прах с рекордна скорост. Всички тези наблюдения помагат за изграждането на пълна картина за еволюцията на планетите. Те показват, че Вселената е много по-динамично място, отколкото се смяташе преди.

Бъдещата обсерватория „Вера К. Рубин“ ще разшири мащаба на тези изследвания. Нейният свръхмощен телескоп ще помага за откриването на още планетарни сблъсъци. Учените очакват да засекат около сто такива събития през следващото десетилетие. Тези данни ще разкрият колко често се срещат подобни катаклизми в обитаемите зони. Ако гигантските сблъсъци са масово явление, планетите със стабилизиращи спътници може да са често срещани.